Той се върна на „Шепърд Стрийт“ и се озова срещу грозна U-образна постройка, обгърнала двор с четири изсъхнали дървета и ивица вечнозелени храсти, от които най-малко една трета бяха кафяви и безполезни. Самият хотел беше на три етажа, изградени от бледожълти тухли. До апартаментите се стигаше по метални стълбища в центъра и в двата края, а после по открити тесни бетонни коридори, разположени по дължината на сградата. От цялата постройка лъхаше на недодяланост и занемареност, като коледен подарък, опакован в използвана хартия. Ако беше боядисана в тюркоазено или фламингово розово, съвсем спокойно можеше да мине за запуснато кондо във Флорида.
Джак вървеше встрани, защото случайно минаващите коли осветяваха отделни участъци от тротоара. Пресече улицата и се насочи към апартамента на управителя. Бумтенето на телевизора се чуваше дори през вратата. Изчака да настъпи пролука от няколкосекундна тишина и силно почука на вратата. Грохотът се върна с още по-голяма сила, което означаваше, че са започнали рекламите. След малко вратата се отвори, доколкото позволяваше една месингова верига.
Чифт тъмни очи на квадратно лице с голяма челюст го изгледаха от горе до долу.
— Нямам интерес.
В момента, в който вратата започна да се затваря, Джак сложи крак между нея и касата и показа служебната си карта.
— Трябва ми една информация — каза той.
— Каква информация? — попита управителят с глас, наподобяващ ръмженето на питбул.
— Такава, каквато няма да искаш да ми дадеш, докато стоя тук, навън.
Тъмните очи се смалиха и заприличаха на свински.
— Да не си от Службата по имиграция и натурализация? Всичките ми работници са законни.
— Сигурно е така, но не ме интересува. Не съм от имиграционните.
Управителят кимна, Джак отмести крака си и вратата се затвори достатъчно, за да може господин Свински очички да откачи веригата. Джак се озова в апартамент с ниски тавани и малки стаи, които изглеждаха още по-малки заради огромния брой дивани, маси с всякакви размери и форми и столове — както тапицирани, така и обикновени. Бяха предостатъчно, за да обзаведат имението на Карсън в „Чеви Чейс“. Мениджърът изгаси звука на телевизора. Фред Флинтстоун и Барни Ръбъл се гонеха по екрана.
— Имаш ли наемател на име Чарлс Уитман?
— Не.
— Какво ще кажеш да провериш регистрите?
— Няма нужда — каза господин Свински очички. — Познавам всички, които живеят тук.
— Ами Рони Крей?
— Няма Крей тук.
— Иън Брейди?
Господин Свински очички поклати глава.
— Тц.
Джак реши, че не търси в правилната посока. Спомни си, че Али му спомена, че истинският Иън Брейди имал съучастничка.
— А Майра Хиндли?
— Не, но имаме Майрън Хиндли. Смяташ ли, че той е този, когото търсиш?
— Апартаментите имат ли шпионки? — попита Джак.
Господин Свински очички изглеждаше объркан.
— Да, защо?
— Всичките ли ключалки са като твоята?
— И още как. Вътрешни правила. Трябва да имам достъп до всички апартаменти.
— Трябват ми една метла, метална закачалка и ключ за апартамента на Майрън Хиндли. — Когато управителят тръгна да донесе нещата, Джак добави: — Ако чуеш силни шумове, това е бумтене от ауспуха на някой камион.
Апартаментът на Майрън Хиндли се намираше на третия етаж в дъното на сградата. Нищо изненадващо, защото ако беше на мястото на Брейди, Джак би се спотаил на точно същото място. Той разполагаше с две възможности. Първата беше да влезе през входната врата. Втората — да се качи по противопожарната стълба до двата задни прозореца на апартамента. Тъй като за Брейди щеше да е далеч по-лесно да избяга през входната врата, отколкото да се катери по прозореца, Джак реши да предприеме челна атака. Искаше му се Нина да е тук, за да поеме задната част на сградата, но тя беше с Али. Освен това след изричното предупреждение на министър Пол той реши да продължи сам след Брейди. Тази битка беше негова, а не нейна.
На всеки два метра по тавана на открития коридор имаше голи крушки в порцеланови абажури. На третия етаж Джак си изу обувките, надяна двата чорапа на дясната си ръка и докато напредваше по коридора, разви всички крушки. Кръгчетата светлина изчезваха едно по едно. След като се справи и с последната крушка, пак си обу чорапите и обувките. Стъпалата му бяха премръзнали и трябваше да изчака няколко минути да си възвърне топлината, за да е напълно маневрен.