Джак поклати глава.
Брейди сви рамене.
— Ти губиш. — Той надигна бутилката, отпи голяма глътка и премлясна.
— Добре. — Джак се изправи и направи знак с пистолета си. — Време е да тръгваме.
— И къде ще ме заведеш? Не в полицията и със сигурност не при федералните. — Кривата му усмивка му придаваше вид на крокодил. В него имаше нещо примитивно и непреклонно като природна сила. Именно това първично качество беше източникът на силата му. — Те ще заключат теб, а не мен.
Джак стоеше с насочен към пода пистолет.
— Защо уби Гъс?
— Никакви въпроси, разбрахме ли се? Не че има значение, вече знаеш отговора на този. Гъс нямаше да се откаже да ме търси. Онзи идиот, детектив Станц, накрая щеше да зареже нещата, но не и Гъс. — Брейди лениво наклони глава на една страна. — Но всъщност ти искаш да попиташ нещо друго, нали така?
В стомаха на Джак се сви ледена топка.
— Какво имаш предвид?
— Хайде, Джак. Убих Гъс у дома му. Ти спеше малко по-нататък по коридора. Искаш да знаеш защо те оставих жив.
Джак си даде сметка, че той има право, и затова не каза нищо.
— Това е загадка, Джак, като много други в живота, на които им е писано да останат неразгадани.
Джак насочи пистолета към него.
— Ти ще ми кажеш.
— Ще ме застреляш ли? Това би било благословия. Мандатът ми ще приключи в ореол от слава, защото шефовете ми ще те опандизят и ще изхвърлят ключа. Адвокат, какъв адвокат? Няма да получиш дори телефонен разговор. Ще те хвърлят при строг режим в някой федерален затвор с висока степен на сигурност. — Той направи жест с пистолета си, внимавайки да не го насочва към Джак. — Затова седни и пийни.
Джак остана на място.
— Постъпи както намериш за добре. — Брейди въздъхна дълбоко. — И двамата сме сираци, по наш си начин. Аз убих своите родители. И ти трябваше да направиш същото.
— Ако искаш да кажеш, че си приличаме…
— Но трябва да призная, че го компенсира, като уби онзи уличен разбойник Андре. — Брейди се подсмихна. — При това в библиотека. Великолепно. — Той пак отпи от полската водка. — Ще ти разкрия една тайна, Джак. Нямам никаква вяра в себе си. На младини исках да се докосна до всички тънкости в живота — и малки, и големи. Да стигна до същината на нещата. — Погледът му светна. Това бяха очите на Рон Крей, Чарлс Уитман, Иън Брейди. — Звучи познато, нали, Джак? И ти се стремеше към същото. — Той кимна. — А какъв станах? Най-големият мошеник в живота. Нищо не остана от мен, само хитрости. Затова установих, че същност на нещата не съществува. Мисля, че имаше, но много, много отдавна. Животът е кух като дърво, проядено от дървояди. Такива са хората, Джак. Дълбаят в живота с обезумялата си цивилизация, с преследването на богатство и слава, с опитите си да отрекат гниенето на тялото. Всички са побъркани. Как да не са, след като правят такава безбожна бъркотия? Те изкорубват живота, Джак, докато не остане нищо, освен черупката, илюзията за щастие.
— Не ти вярвам.
— А, но е вярно и дъщеря ти го знаеше. Ема чу каквото имах да кажа и то я привлече както пламък привлича нощна пеперуда. Много жалко, че умря толкова млада. Имах големи планове за нея. Освен да убивам, другото нещо, с което се справям отлично, е да бъда ментор. Ема имаше истински потенциал, Джак. Можеше да стане най-ревностната ми ученичка.
С обезумял вик Джак се хвърли срещу Брейди и го блъсна с рамо. Столът се прекатури назад и двамата се затъркаляха презглава, образувайки заплетено кълбо от ръце и крака, което спря при стената под задния прозорец. Джак заби юмрук в носа на Брейди и със задоволство чу как хрущялът се пречупи. Кръвта плисна и по двамата. В почти същия момент Джак усети как пистолетът му бива измъкнат от ръката. С опипване се опита да намери другия пистолет, но видя Брейди да вдига неговия глок. Само още един миг и онзи щеше да застреля Джак. Но Джак забеляза накъде сочи глокът и предусети, че Брейди има намерение да се застреля в главата с неговото оръжие. Това е имал предвид, като говореше за оттегляне в ореол от слава. Щеше да сложи край на царуването си, като направи необходимото Джак да прекара останалата част от живота си в затвора.
С отчаян замах Джак изби глока от ръката на Брейди и оръжието се плъзна по пода. Той задърпа Брейди, за да го изправи на крака, но настъпи пистолета си. Както всичко останало наоколо и оръжието беше хлъзгаво от попадналата кръв върху него. Джак залитна напред, повличайки със себе си и Брейди, и двамата полетяха към прозореца. Отгоре им се изсипа вихрушка от изпотрошени стъкла. Брейди се олюля за момент, докато Джак беше върху него. Двамата се озоваха в удивително равновесие. Джак се опита да се дръпне назад и да се изправи, но Брейди беше твърде далеч. Без тежестта на Джак да го придържа на място, той започна да се изплъзва през прозореца с главата надолу. Джак се опита да го хване, но Брейди му избута ръцете.