Выбрать главу

Джак извади пистолета си и стреля веднъж в гърдите на Нина. Видя как устата й се отваря от шок и тялото й се завърта. В следващия миг Гарнър го повали на подиума. Някой изрита пистолета му и Гарнър го удари в тила.

— Използвай ги да постигнат мир между расите и да намерят лек за политическите рани, за да станем наистина „една нация под Бог“ — напевно изрече негово преосвещенство доктор Фред Граймс, преди да се разнесат виковете и да настъпи ад.

49.

— Понякога всички имаме нужда от късмет в добавка към уменията — каза министър Денис Пол. — И ти, Джак, днес ги имаше и двете.

Джак седеше в малко преградено помещение в сградата на вътрешната сигурност. Срещу него, от другата страна на масата, седяха министър Пол и Едуард Карсън, новият президент на Съединените щати. От инцидента бяха изминали осем часа. Оттогава Джак се намираше под арест, в изолация, както предрече Брейди.

— Днес ти прояви героизъм, Джак. — Карсън пресече протеста на Пол. — Спаси не само моя живот, но също и живота на стотици хора, които са важна част от управлението на тази държава. Нина Милър щеше да отвори шишенце с антракс.

Джак трудно движеше главата си настрани. Тялото му още тръпнеше и го болеше от побоя, който му нанесоха Хю Гарнър и кохортата му след стрелбата.

— А шишенцето, което носеше Али?

— Сладкарска захар — отговори Пол. — Слава богу.

Лично Джак не вярваше, че Бог има нещо общо с това, но сега не беше нито времето, нито мястото да го изрече на глас.

— Тя добре ли е?

— Като се има предвид случилото се, този път я преглеждат по-внимателно — отвърна президентът.

Пол отвори една тънка папка.

— Лекарите са открили нещо съвсем миниатюрно в гънката зад едното й ухо.

— Значи Брейди наистина я е дрогирал.

Пол кимна.

— Досега лабораторията е идентифицирала натриев пентотал и кураре. Има и друго, по-сложно вещество, което лаборантите още се опитват да анализират, но смятат, че трябва да е нещо, което е накарало организма й да преработи останалите вещества с необичайна скорост.

— Джак — обърна се към него Карсън, — знаеш ли как е стигнал до Нина Милър?

— Не, но мога да направя обосновано предположение — каза Джак. — Нина е била травматизирана в ранните години от живота си. Брат й я е изнасилвал.

— Всичко това ни е известно — намеси се Пол. — Има го в досието й. Психологическият й профил е напълно нормален.

— Профилите, също като медицинския преглед на Али, могат да са погрешни — изтъкна Джак. — Това важи с още по-голяма сила за психотестовете. Нина не е могла да понесе мисълта, че брат й е щастливо женен мъж.

— Чакай малко. — Пол вдигна ръка. — Братът на Нина е бил убит преди дванайсет години при стрелба от движещо се превозно средство в Ричмънд, Вирджиния. Един изстрел в главата.

— Защо би ме излъгала за това? — Синапсите на Джак пак се възпламениха. — Ченгетата открили ли са кой е бил стрелецът?

Пол поклати глава.

— Освен куршума няма никакви други доказателства, както и мотив. Отказали са се и са решили, че става въпрос за сбъркана самоличност.

— Ами ако не е била? — попита Джак. — Ами ако Нина е срещнала Брейди преди дванайсет години? Ами ако той е предложил план: той убива брат й и в замяна тя му става съучастничка.

Пол се изпоти при мисълта за ужасните грешки, които беше допуснал в професионален и личен план.

— Брейди беше като гросмайстор. Планираше ходовете си далеч във времето — продължи Джак. — Онази нощ, когато полетя през прозореца, той ми сподели, че е убил родителите си. Тогава си помислих, че просто ме предизвиква, но сега виждам закономерност. Той смяташе, че ги е убил с пълно право, каквато и да е била причината. И в досието на Нина е съзрял възможност. Според мен той я е изнамерил. Нина виждаше в самотата си привилегия. Тя сподели, че това я кара да се чувства жива, че така е опознала сама себе си. Хората като нея са откъснати от себе си. Ще преминат и през най-взискателните психологически тестове, защото в дадения момент вярват на думите си.

Пол потръпна. Чувстваше как потното тяло на Нина се движи до неговото, усещаше дъха й в ухото си, дълбоките й пъшкания. Прималя му.