Джак направи рязко движение, за да се отърси от внезапната остра болка.
— В хода на разследването срещнах една млада жена, жилава и умна. В много отношения по-млад вариант на Нина. Брейди я държеше. Тя беше същата нихилистка като него. Обзалагам се, че е доловил тъмната страна на Нина и я е изкарал на показ. Бил е майстор в убеждаването.
С вътрешното си око Пол се видя как влиза в книжарницата и поръчва „Летен дъжд“, любимия роман на Нина. Продавачът настоя да прегледа книгата, преди да я купи. Тя проследяваше борбата на едно имигрантско семейство без корени и без образование, маргинализирано от едно безразлично общество. В онзи момент това не му направи впечатление, но в светлината на последвалите събития той се съгласи с Джак. Любовта на Нина към този роман беше отражение на вътрешната й тъмна страна. Защо не я беше доловил? Много ясно, че знаеше. Беше сляп за детайлите, защото нейната откъснатост, липсата й на корени, нежеланието й да се обвърже или създаде семейство я правеха перфектната любовница.
— Мили боже! — Президентът Карсън прокара ръка през косата си. — Целият този епизод е чудовищен. — Той извърна очи към Пол. — Моята администрация няма да проявява никаква толерантност към агентите психопати, Денис. Ти и колегите ти ще трябва да измислите напълно различна схема за преценяване на кандидатите. — Той се изправи. — Извинете ме, ще предам същото и на новия директор по националната сигурност.
Той се наведе през масата и сърдечно стисна ръката на Джак.
— Благодаря ти, Джак. От все сърце.
След като той си тръгна, Джак и Пол седнаха един срещу друг в неловко мълчание.
Джак се приведе напред.
— Ще го кажа само веднъж. Нека да е ясно. Въпреки че той положи всички усилия, не го убих аз. Той сам се уби.
— Вярвам ти. — Гласът на Пол звучеше уморено. — Какво се е объркало, Джак?
Джак се почеса по тила.
— Брейди, или каквото ще да е името му, повече не е бил добър за вас, сър. Единственото му желание е било да остави дълготрайно завещание. Искал е да направи изявление с величествени размери. Мисля, че ще се съгласите, че премахването на практически цялото американско правителство наведнъж, в момент, в който се предават юздите на властта, когато страната е най-уязвима, отговаря прекрасно на изискванията.
— Искаш да кажеш, че е правел политическо изявление?
— Съмнявам се. Брейди не е действал с такива съображения. Той презираше човечеството, мразеше това, което според него цивилизацията е причинила на света. Смяташе, че вървим към задънена улица.
— Имаш моите лични благодарности. — Министър Пол дълго се взираше в Джак. Най-накрая прочисти гърлото си. — Още нещо, ще си доволен да разбереш, че няма никаква следа от организация, позната като П-2. Честно казано, подозирам, че тя никога не е съществувала. Предишната администрация е искала някое родно страшилище да тръгне след главната й цел — мисионерските секуларисти. Вероятно П-2 е измислена от бившия съветник по националната сигурност.
— Или може това да е било идея на Брейди — предположи Джак. — В края на краищата, неговата сила е била заблудата, а и отстъпниците от ПАСП е трябвало да отидат някъде.
— Мнима революционна клетка? Възможно е. — Министърът сви рамене. — Във всеки случай, наредих всички членове на Първите американски светски проповедници да бъдат освободени и да им се възстановят правата. И между другото, аз ги защитавах, докато бяха в ареста. Никой не ги е разпитвал и не ги е наранил по какъвто и да било начин.
— Знам, че сте направили каквото е било по силите ви.
Пол стана и отиде до вратата.
— Как се казваше той? — попита Джак. — Истинското му име?
Пол се поколеба за момент.
— Морган Хер — отговори той. — Ако трябва да съм честен, знам много малко неща за него. Бих искал да науча повече, но за тази цел ще имам нужда от теб и опита ти. Ако проявяваш интерес, заповядай да се видим.
Епилог
1 февруари
В сивкавия ранен здрач Джак стоеше до предния прозорец на всекидневната и не смъкваше очи от безрадостната гледка на алеята пред къщата. Всички изсъхнали листа бяха изчезнали. През изминалата нощ студен фронт от запад прокуди януарското затопляне. През целия ден във Вашингтон, който по принцип посрещаше меки зими, беше мразовито.
По-рано през деня той подкара белия „Линкълн Континентал“ към „Канзас Авеню“. Паркира пред Негърския абисински културен център, пресече тротоара и влезе вътре. Прибра месечния наем, намален със съответната сума за времето, през което Крис Армитидж и Питър Линк обитаваха задната стая. Ръководството искаше да плати целия месечен наем, но Джак отказа. Изпи чаша черен африкански горещ шоколад с тях, благодари им и си тръгна.