— Има един плужек на име Мишел Инфра. Този подлец е самозваният водач на движение на войнствено настроени атеисти. Той твърди, че атеизмът е в окончателна битка с това, което той нарича „теологическо жонгльорство“. И далеч не е единственият. В Германия един така наречен „мозъчен тръст на Просвещението“, съставен от безбожни учени и тем подобни — опасни хора, всяващи паника, които тръбят, че глобалното затопляне е краят на света, — разпространява сатанинската идея, че от религията няма никаква полза. Президентът го подкрепя. И на следващо място идват британците, които нямат божия мисъл в главите си от векове. Един от тях е написал книгата „Измамата наречена Бог“. — Той щракна с пръсти. — Как му беше името, Нина?
— Ричард Докинс — сепна се тя. — Професор в Оксфорд.
Гарнър подмина думите й.
— Кой го е грижа откъде е? Става дума, че сме под атака.
— Това, което още повече подразни администрацията — продължи Нина невъзмутимо, — е едно скорошно проучване на Европейския съюз, при което гражданите му са помолени да степенуват приоритетите си в живота. Религията е на последно място, далеч по-назад от човешките права, мира, демокрацията, личната свобода и други подобни.
Гарнър поклати глава.
— Те не знаят ли, че сме в религиозна война за самия си начин на живот? Основаната на вяра политика е единственият начин да го извоюваме.
— Затова настоящата администрация е враждебно настроена към предстоящата. — Веднъж сепнала се, Нина вече беше набрала скорост. — Според президента умереното републиканство във вида, в който го представят Едуард Карсън и хората му, е стъпка назад.
— Добре, всичко това е много образователно — каза Джак, — но какво общо има то с отвличането на Али Карсън?
— Всичко — навъсено отвърна Гарнър. — Имаме основание да смятаме, че хората, които са планирали и извършили отвличането, са мисионерски секуларисти, група, наричаща себе си П-2, „Второто просвещение“.
— Има се предвид бушуващият, често жесток конфликт, който води началото си от европейското Просвещение през XVIII век — поясни Нина.
— Така нареченото интелектуално движение — саркастично отбеляза Гарнър, превръщайки думата в синоним на престъпно.
— „Разум над суеверието“. Това е бил бойният призив на Просвещението, водено от Джордж Бъркли, Томас Пейн, които са се обърнали към пионерското дело на Паскал, Лайбниц, Галилео и Исак Нютон — каза Нина. — Това е и кредото на П-2.
— Не съм чувал за тях — обади се Джак, преди да успее да се въздържи.
— Не сте? — Гарнър наклони глава. — Министерство на вътрешната сигурност изпрати на управлението ви разпространяваните официални ноти. От кога е последната? Отпреди три месеца. — Той му отправи критичен поглед. — Щом не сте го виждали, значи или сте небрежен, или не можете да четете.
— Какво ви кара да мислите, че тази организация е замесена? — попита Джак. Насъбралият се гняв подклаждаше огъня на срама му. — Най-вероятните заподозрени са „Ал Кайда“ или някое родно подразделение.
Гарнър поклати глава.
— Преди всичко вече от десетина дни терористичните брътвежи нараснаха, но както знаете, има приливи и отливи и голяма част от тях просто се опитват да ни разиграват. Там няма нищо за нас. На второ място, не се забелязва никакво необичайно раздвижване сред заподозрените клетки, които държим под око.
— А какво ще кажете за клетките, за които не знаете нищо? — попита Джак.
Нина погледна Гарнър, който кимна.
— Покажи му — даде той одобрението си.
Нина разпръсна няколко полицейски снимки на двама мъже, голи до кръста и със смъртоносни рани на гърбовете.
Джак разгледа снимките с облекчение, което единствено той можеше да разбере.
— Кои са тези?
— Охранителите на Али Карсън от Сикрет Сървис — бързо отговори Гарнър, докато Нина все още си отваряше устата.
Джак усети неприятни тръпки по гърба. Новините ставаха все по-лоши и по-лоши. Фотографиите показваха телата на място.
— Убийците са професионалисти — каза Гарнър с известна доза снизхождение. — Знаят как се убива бързо, чисто и ефикасно. — А след това отбеляза: — Взели са им портфейлите, ключовете, бележниците, мобилните телефони. Предполагам само да ни натрият носовете, защото ние изолирахме всичко, принадлежало или прикрепено към тези двама мъже, така че престъпниците не могат да направят нищо с тези лични вещи. И вижте тук.
До всяко едно от телата, леко подпъхнато под лявата им страна, имаше нещо, което приличаше на карта за игра.
Той се вгледа по-внимателно.
— Какво е това?
Гарнър хвърли върху снимките две пликчета за веществени доказателства. Във всяко едно от тях имаше по една карта за игра. В центъра на всяка една от тях имаше начертан кръг с познатия тризъбец — стилизиран знак на мира.
— По време на виетнамската война американските войници са оставяли до телата на жертвите си асо пика. Тези кучи синове от П-2 правят същото. Оставят логото си до жертвите.
Той се протегна към краката си, извади някакъв документ от едно куфарче и зачете на глас:
— Начинанията и политиките, основани на вярата, се простират от Америка до Европа, където тези идеи пускат корени сред нарастващите мюсюлмански общности във Франция, Англия, Германия, Холандия и други държави. Съвсем скоро ислямистите ще кандидатстват за държавни постове в тези страни и основаните на вярата инициативи там ще започнат… — Следваха статистически данни, които показваха обезпокоителното увеличаване на ислямистите в Европа, както и нарастващите военни настроения на определени части.
— Тук. — Гарнър му подаде бюлетина. — Прочетете сам останалото.
Джак, който беше прекомерно чувствителен към подобни недомлъвки, се зачуди дали Гарнър подозира или, което е още по-лошо, дали вече знае. Началникът му Бенет беше направил всичко възможно, за да запази тайната на Джак, но човек никога не можеше да бъде сигурен с хрътките от вътрешната сигурност. Те бяха фанатизирани като сунитски имами и ако не те харесваха, а Гарнър явно не харесваше Джак, щяха да преобърнат земята, за да изкарат кирливите ти ризи, дори и те да са скрити в лабиринт.
Джак започна със страстния трактат, обозначен като „Второто просвещение“. Той съдържаше стилизиран знак на мира — същия като на игралните карти, намерени при телата на мъжете от Сикрет Сървис.
— Сега е официално — каза Гарнър. — П-2 са терористи от висока класа. Гарантирам ви, че няма да се поколебаят да убият отново, защото в бюлетина за П-2 се споменава за драстична промяна на сегашната основана на вярата политика на президента, преди той да напусне поста. Смятаме, че това движение се стреми да го дискредитира пред целия свят, да саботира завещанието му, да го принуди да признае, че политиката му е погрешна. — Той пак взе документа от ръцете на Джак. — От доказателствата става ясно, че Али Карсън е похитена от П-2. Искам всичките ни усилия да се съсредоточат върху тази организация.
— Звучи по-скоро като промяна на вярата, отколкото като промяна на идеята — отбеляза Джак.
Гарнър се изпъчи, излагайки на показ всяко едно качество, което му беше помогнало да се изкачи по трънливата стълбица на федералната политика.
— Изглеждам ли ви като човек, когото го интересува как ви звучи това, Макклюр? По дяволите, сега сте част от армията ми. Президентът на Съединените щати ми възложи за задача да върна Али Карсън жива, и то колкото е възможно по-скоро. Аз казвам как. Или сте с нас, или се махнете от пътя ни.
— Искам солидни доказателства…
— Картите на П-2 до телата на падналите ни войници не са ли ви достатъчни? — Гарнър се надигна, а заедно с него и Нина.
Джак се изправи и протегна крака. Неприятната атмосфера бе станала взривоопасна.
Джак се окопити.
— Трябва да видя къде се е случило това.
— Разбира се — кимна Нина. — Ще ви заведа.
— Знам пътя.
Зад саркастичната усмивка на Гарнър едва-едва се показаха краищата на бели равни зъби.
— Разбира се, че го знаете. И все пак ще ви придружа.