Гарнър поклати глава.
— Питах ви за доказателства, а вие ми предлагате това?
— Казвам ви…
— Достатъчно, Макклюр. Знам, че отчаяно се опитвате да оправдаете присъствието си тук, но тези глупости няма да свършат работа. Вие ми описвате Спайдърмен, а не престъпник от плът и кръв. — Гарнър кръстоса ръце пред гърдите си и придоби надменен вид. — Дипломирах се втори по успех от моя клас в Йейл. Кой колеж сте посещавали, Макклюр, „Уест Армпит“?
Джак не отговори. Той вече беше на лакти и колене, с включено миниатюрно фенерче, и разучаваше обстановката под леглото на Али.
— Работя във вътрешната сигурност още от началото, Макклюр. От шибания 11 септември.
Забеляза, че килимът е почистен с прахосмукачка от криминалистите. От долната страна на пружинения матрак имаше малка вдлъбнатина. Всъщност при по-внимателно вглеждане установи, че е дупка, голяма колкото да се пъхне вътре показалец, издълбана в черно-белия раиран дюшек.
— И какво точно правите в Бюрото за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви? Вкарвате на топло нелегални производители на алкохол? Преследвате контрабандисти на цигари?
Джак запази спокойствие и не повиши тон.
— Някога да сте обезвреждали бомба, направена от амониев нитрат и бензин, поставена в мазето на гимназия, или четвърт килограм експлозиви С4 в лабораторията на наркотрафикант, докато заклещеният вътре работник се опитва да ги възпламени?
Мобилният телефон на Гарнър звънна и той го долепи до ухото си.
— Някога да сте преследвали психопат, чието единствено удоволствие е да хваща момичета и да се закача с тях? — контрира Джак.
— Поне мога да чета, без да кълча мозъка си като настъпен червей. — Гарнър се завъртя на пета и излезе от стаята, за да говори спешно с човека от другата страна на линията.
Джак почувства как от вътрешността му се възпламенява огън, придвижва се към бузите и крайниците му, докато ръцете му се разтрепериха. Значи Гарнър знае. Някак си се е добрал до миналото на Джак, за да открие истината. Искаше му се да го срита, да забие юмрук в самодоволната му муцуна. Точно в такива случаи недостатъкът му го караше да се чувства дребен, безполезен. Той беше особняк, винаги е бил особняк. Беше заклещен в шибания си мозък и нямаше шанс да се измъкне. Никога.
Нещо проблесна за миг, когато малкият сноп лъчи на миниатюрното фенерче освети дупката. Той бръкна вътре и извади малко метално шишенце с винтова капачка. Когато го отвори, видя, че е наполовина пълно с бял прах. Опита малко на върха на пръста си и подозрението му се потвърди. Кокаин.
7.
Нина Милър запали цигара с аромат на карамфил, загледа се в горящото пламъче за момент и се засмя.
— Напомня ми за колежанските дни. Никога не ми опротивяха. — Тя вдиша бавно и дълбоко, сякаш дърпаше трева, после изпусна дима от дробовете си с лек съскащ звук. Зад нея слънцето се спускаше над ниските хълмове. Чуваше се силен, пронизителен лай, но не беше някое от полицейските кучета, а куче от съседен имот.
Тя стоеше пред западния пансион, където се намираше стаята на Али. Беше се облегнала на измазаните тухли. Стройното й тяло бе леко извито в хълбока, десният й лакът подпрян на лявата китка, чиито пръсти обвиваха талията й. Светлината пълзеше едва и прибутваше силуета й към удължената сянка на покрива.
— Намерихте ли нещо интересно? — поинтересува се тя.
— Може би.
Джак й изложи теорията си за похитителя.
Тя се намръщи.
— Наистина е трудно да се повярва.
— Благодаря много.
Погледът й се плъзна към лицето му.
— И аз като Гарнър съм обучена да разчитам на доказателствата. За разлика от него обаче, не бих отхвърлила теорията ви с лека ръка. Просто самата аз никога не съм могла да разчитам на интуицията в разбулването на престъпления. Не смятам, че нещата в живота се случват по този начин.
Джак изпита съжаление към нея. Чувството му се стори странно познато и изведнъж с изненада осъзна, че през по-голямата част от брака си е изпитвал същото и към Шарън.