— Ще направя всичко възможно — отвърна той. — За мен е чест, че ме включихте в операцията, сър.
— Честно казано, кой би се справил по-добре, Джак?
— Оценявам това. Сър, според мен първо трябва да се измисли правдоподобна история. — Погледът на Джак се отмести към жената до прозореца, която с невероятно усилие на волята съумяваше да запази присъствие на духа. Той си спомни Шарън в подобно състояние, когато ковчегът на Ема бавно се спускаше в земята. Тогава той чу шепот, както преди малко в главната сграда. Шарън каза, че бил повеят на вятъра в короните на дърветата. Тогава той й повярва.
— Госпожо Карсън — леко наклони глава към нея.
Чула името си, тя се сепна, сякаш се върна в настоящето. Изглеждаше слаба, явно беше изгубила всякакъв апетит. За момент се взря мрачно в лицето на Джак, след което се отдръпна от прозореца и застана пред него.
— Госпожо, родителите ви още ли притежават онази маслинова ферма в Умбрия?
— Да, защо?
Той погледна Едуард Карсън.
— Изглежда ми добро място, където Али може да прекара ваканцията, не мислите ли?
— Да, защо не. — Бъдещият президент вдигна мобилния телефон към ухото си. — Ще кажа на прессекретаря ми да се заеме с това.
Лин Карсън се приближи към Джак.
— Сега знам какво сте преживели, господин Макклюр. Дъщеря ви… — Тя се поколеба. В ъгълчетата на очите й заблестяха сълзи. Тя прехапа устната си. Изглежда, броеше наум до десет. Когато установи контрол над себе си, промълви: — Сигурно Ема ви липсва ужасно.
— Да, госпожо, така е.
Вече приключил с разговора, бъдещият президент даде знак на жена си, при което тя отстъпи и се обърна с гръб към тях, за да се върне към съзерцаването на външния свят, който беше завинаги променен.
— Джак, трябва да ти кажа нещо. Без съмнение си бил осведомен накратко за теориите, доказателствата и т.н.
— За П-2. Да, сър.
— Какво ти е мнението?
— Мисля, че има и нещо под повърхността. П-2 може да са основните заподозрени, но не смятам, че са единствените.
Лин Карсън пак се върна в стаята. Устните й бяха полуотворени, сякаш се готвеше да добави нещо, но като видя рязкото поклащане на главата на съпруга си, замълча.
Когато Карсън заговори отново, тонът му беше приглушен, заговорнически — вероятно по същия начин говореше и на закритите заседания, помисли си Джак.
— Джак, важното е, че не правиш прибързани изводи като тези политически драскачи. Искам да следваш собствения си инстинкт, да проследиш своите си улики. Затова упражних толкова политическо влияние, за да те вкарам обратно в играта.
Лин Карсън протегна ръка. Беше много лека и много студена, като крило на птица с кухи кости, но в нея пулсираше желязната решителност на родител. В нечовешката агония, блеснала в очите й, той разпозна своята собствена.
— Ужасно съжалявам.
Думите й криеха двойно значение и той го знаеше. Тя говореше както за Ема, така и за Али.
— Върнете ни дъщерята.
— Ще го направя. — Когато стисна ръката й, костите като че ли наистина бяха кухи. — Обещавам.
От очите на Лин Карсън бликнаха сълзи.
8.
— Не трябваше да обещавате — каза Нина. — Нима можете да гарантирате, че ще намерите Али, камо ли да я върнете?
Джак не пропусна да забележи интересния и показателен факт, че Нина Милър присъства на разговора му със семейство Карсън. Преднамереното изключване на Гарнър беше красноречив пример за разкола в акцията, зад който, разбира се, стоеше противоречието между фундаменталисткото крило на Републиканската партия, която в момента беше на власт, и умереното крило, което се готвеше да поеме управлението от тях. Не беше изненада, че акцията се направляваше от политически замисъл. Точно за това го предупреди Бенет и той знаеше, че присъствието му тук не е особено желано.
— Мога да гарантирам надежда — отговори Джак. — Надеждата в този случай е храна и вода. Само тя може да даде сили на майката да продължи напред в тези най-мрачни часове.
— Надеждата хвърля прах в очите на хората. Не е честно.
Двамата вървяха по коридора. Джак спря и се обърна към нея.
— Знаете ли какво е да бродиш из тези най-мрачни часове?
Нина стоеше и го гледаше. Не отговори, защото очевидно нямаше какво да каже.
— Аз съм изживял своите — продължи Джак. — А сега семейство Карсън преживяват техните.