Той стоеше неподвижно, но от цялото му същество струеше толкова много енергия, че Нина неволно отстъпи назад, като че ли й зашлевиха плесница.
Очите му блестяха.
— Нина, аз ще върна Али. Бъди сигурна.
Джак я поведе надясно покрай бараката. Приближиха тревна ивица, доста тясна спрямо останалата част от имота. Зад нея се намираше гъста горичка от пищни борове и огромни, чворести, стари дъбове. Докато вървяха към дърветата, Джак имаше достатъчно време да се убеди, че Нина има възкъси крака, но противно на очакванията му, походката й е доста чувствена.
— Трябва да ти кажа… — Нина се препъна в камък, както и в думите си.
— Какво?
— … че и аз съм преживяла своите най-мрачни часове.
Джак продължи между дърветата, без да каже нищо.
— Когато бях малка… — Нина си проправи път под клоните и между оголените корени, които приличаха на кокалчетата на гневни юмруци — по-големият ми брат… ме насилваше…
Джак спря и се обърна, за да я погледне. Беше изумен от признанието й, което със сигурност й костваше много. Но, от друга страна, е по-лесно да се изповядаш пред непознат.
— Когато се отбранявах, той ме биеше. Казваше, че заслужавам наказание.
Джак имаше чувството, че са го ударили с топче от флипер машина.
— Знаеш, че не е вярно.
Лицето на Нина беше изпито, сякаш се опитваше да заличи миналото.
— Сега е женен, има две деца. И ново семейство, над което да господства. Колко го мразя само! Не мога да преодолея това чувство. — От гърлото й се изтръгна слаб гъргорещ звук, Джак не успя да разбере дали е смях или сподавено хълцане. — Родителите ми обичаха Бог, вярваха в неговата любяща същност и добрина. Колко са грешали!
— Докато децата растат — промълви Джак, — родителите не съзнават какво влияние оказват върху тях.
Нина замълча за момент и се замисли.
— Дори и да си прав, това не ги оправдава, нали?
Продължиха през горичката. Той чу шумоленето на вятъра в чупливите клони, съскането на далечния трафик, провикна се птица. Меланхоличните звуци на зимата.
— Къде отиваме? — обади се най-накрая Нина.
— Тук има една тайна пътека — Джак посочи напред. — Е, не е тайна за студентките, но за другите…
Стигнаха другия край на горичката. Джак направи три-четири крачки вляво и отмести няколко храсталака. Пред тях се откри тясна, добре утъпкана пътека между калините. Тук-там се извисяваха ели с призрачен вид.
— С изключение на теб.
Той кимна.
— С изключение на мен.
Нина го последва по криволичещата пътека, като от време на време се шмугваше под ниските клони, едва ли не прегъната на две. Обувките им пукаха, сякаш стъпваха върху килим от умрели бръмбари. Закъснял за среща, вятърът бързаше през елите.
Подръпваха ги безжалостни кръглолистни трънки и калини.
— Тревата е прилежно окосена навсякъде. Защо управата не се е погрижила за това място?
— Естествена бодлива тел — отвърна Джак.
— И какво правят хлапетата тук? — Със силно подръпване Нина успя да освободи палтото си от един упорит храст. — Наркотици и секс предполагам.
— Не се и съмнявам, че студентките мислят за наркотици и секс — каза Джак, — но също и за бягство.
Нина се намръщи.
— Защо им е да бягат от този лукс?
— Ето това е ключовият въпрос, нали?
— Кой ти каза за това място? Ема?
Джак се засмя с горчивина.
— Ема не споделяше с мен. — Както много неща в живота, беше въпрос на доверие. Едуард Карсън със сигурност имаше доверие на Нина, която пък смело сподели тайната си с Джак, без изобщо да подозира колко много го трогна с това. — Разбрах от Али. Тревожеше се за Ема.
— Тревожила се е? Защо?
— Така и не разбрах. Мисля, че не би ми казала повече. Но това ми го повтори неколкократно. Ема се е измъквала от стаята тайно, мислейки си, че Али спи. Веднъж я е видяла как изчезва по тази пътека.
— Тръгнала ли е след Ема?
— Не ми каза.
— Не я ли попита?
— Явно нямаш тийнейджър вкъщи. Аз се заех с това и проследих Ема.
— И?
Бяха стигнали до високата тухлена стена, която ограждаше имота. От вътрешната страна беше охраняван от двоен жив плет — нисък, подкастрен чемшир, засят пред висок лигуструм. Джак вече се намираше зад чемшира и беше намерил малка дупка във внушителния лигуструм. Той изблъска настрани жилавите клони и изчезна в гъсталака.
Когато се опита да го последва, Нина установи, че лигуструмът е толкова гъст, че бе принудена да остави палтото и силно да притисне тяло в бързо скрилата се пролука. Проправи си път с рамо и се озова от другата страна, лице в лице със стената. Джак беше приклекнал и вадеше тухлите. Нина с изумление установи, че излизат съвсем лесно. Направи купчина от около двайсетина тухли и в стената се образува достатъчно голяма дупка, за да може човек с по-нисък или нормален ръст да се промуши през нея.