— Проследих я от тук.
Нина се наведе и видя триъгълна ивица трева, дънер на дърво, по-нататък поле, опряло в стена от дъбове, брези и каламии.
— Имаше среща. Не видях с кого, просто мярнах силует под онова дърво — каза Джак. — Тя или дочу шум, или инстинктът я накара да погледне назад. Видя ме, изтича и ме изблъска обратно през дупката, разярена. — Джак пак приклекна. Погледът му се рееше някъде далеч. — Последва истински боксов мач, крещяхме си. Обвини ме, че я шпионирам, което, разбира се, беше самата истина. Казах й, че не би се наложило да го правя, ако не се промъкваше тайно посред нощ. Грешка. Тя кипна, каза, че това, което прави, не е моя работа, че ме мрази… имаше и още неща, които не смятам, че наистина е мислела, или поне се надявам да не е.
Нина беше достатъчно тактична, за да не го погледне право в очите.
— Не можа ли да разбереш дали ги е мислила?
Джак се гмурна през дупката в стената.
Изпълзяха от другата страна на ръце и колене. Мястото вонеше на гроб — противна сладникава миризма, която върна Джак към детските му години, когато черната котка на съседката се заклещи в стената на стаята му и умря, а после от мястото се разнесе зловонието на бавно разлагане. Съседката, стара жена, омъжена за харем от диви котараци, си поиска обратно черната, за да я погребе както подобава под смокиновото си дърво, но бащата на Джак отказа. „За момчето е добре да помирише смъртта, да разбере, че това е нещо истинско, обясни той на пергаментовата й физиономия с възкисел дъх. Той трябва да знае, че животът му не е вечен, че един ден смъртта ще дойде да го прибере, както всеки друг човек.“
В беззвездната нощ той лежеше във вибриращата от ярост тишина, заслушан в биенето на собственото си разбито сърце, вдишваше зловонието, което проникваше до мозъка на костите му, докато накрая не издържа — изтича по коридора и избълва вечерята си в тоалетната чиния. В съседната стая родителите му буйно правеха любов, развихрили се като моряци в отпуск, без изобщо да се замислят, че не са сами.
Джак и Нина стояха един до друг от другата страна на стената. Джак се зачуди дали и на Нина й се въртяха същите мисли: така ли похитителите на Али са я измъкнали от училището? Хълмовете се простираха над лявото рамо на Нина и водеха до „Джорджтаун Пайк“.
„Сайгон Роуд“, мястото на катастрофата на Ема, се намираше само на осем километра западно от „Пайк“. Той усети неспокойствие, сякаш студен вятър го блъскаше в тила. Настръхване. Дали Ема беше тук в една или друга форма? Възможно ли бе такова нещо? В работата си той се бе натъкнал на психопат, който вярваше, че духовете на умрелите, които имат недовършена работа, не могат да преминат в рая или ада, докато не приключат започнатото. Тези мисли го отнесоха към времето, когато Ема беше жива.
Под пламенното настояване на Шарън тя кандидатства в „Лангли Фийлдс“. Джак не виждаше нужда дъщеря му да бъде изолирана в това подобие на четиригодишна усмирителна риза, но Шарън взе надмощие. Тя изтъкваше, че образованието е изключително, както и че Ема ще общува с най-различни студенти от целия свят. Джак виждаше единствено претенциите на консуматорите: мерцедеси, бентлита и натруфени хамъри, които изплюваха силиконови майки, клетъчни телефони, от които се разнасяше гласът на Бритни Спиърс, лаещи кучета с размерите на нюйоркски градски плъхове, блясък на гордо размахвани платинени кредитни карти. Наложи му се да направи втора ипотека на къщата им, за да плати безбожно скъпото обучение. Неистово му се искаше да се беше съпротивлявал по-упорито, да беше настоявал Ема да се запише в „Джорджтаун“ или дори в „Джордж Вашингтон“, в другите колежи, които си беше избрала, но Шарън се запъна като магаре на мост и не желаеше да чуе нито него, нито Ема. Тя искаше дъщеря й да има онова образование, за което тя самата винаги бе мечтала, но което така и не беше получила.
— Държа да те предупредя — подхвана Нина, — че ако Хю Гарнър разбере каква роля играем в ръководената от него акция, ще намери начин да ни дискредитира, като използва властта, която има. Дори бъдещият президент няма да може да ни спаси. Така би постъпило едно истинско политическо животно.