— Доктор Шилц не е тук — уведоми го дребничката асистентка.
— Къде е? — настоятелно попита Джак. — Знам, че знаеш — добави, докато тя отваряше уста да продължи, — така че не си прави труда да отричаш.
Момичето поклати глава.
— Той ще ми отреже главата.
— Не и като разбере, че го търся аз. — Джак се наклони напред, а очите му святкаха като на куче, готово да нападне. — Ти си нова тук, нали?
Тя прехапа устни и не каза нищо.
— Обади му се и му кажи, че Джак има нужда от него.
Тя взе безжичния телефон и набра някакъв номер. Изчака за момент и след това поиска да говори с доктор Шилц. След малко той явно се обади, защото тя каза:
— Съжалявам, че ви безпокоя на вечеря, сър, но…
— Няма значение — каза Джак и изхвърча от кабинета.
Игън Шилц беше типичен южняк. Часовете за хранене бяха свято време, когато не трябваше да бъде обезпокояван от никого и нищо. Човек верен на навиците си, той винаги се хранеше на едно и също място.
„Съдърн Роудхаус“ се намираше в едноетажен търговски център, който бе толкова невзрачен, колкото и самият Шилц. Отпред земята беше покрита с чакъл, чиито камъчета с течение на годините бяха придобили формата и размерите на грахови зърна. Имитацията на южняшки колони отпред само допринасяше за вялата атмосфера на мястото. Някога ресторантът бе разполагал с цял взвод служители с бели ръкавици, всички до един негри, които поздравяваха клиентите, паркираха кадилаците и мерцедесите им и им пожелаваха приятна вечер. Заведението все още имаше две тоалетни в двата края на П–образната сграда — едната първоначално била използвана от бели, а другата — от чернокожи. Никой, свързан с това място, не говореше за историята на тези помещения — не и с непознати. Но помежду им отвратителните шеги за тоалетните обикаляха като венерическа болест.
Джак влезе през кухненската врата и показа служебната си карта на главния готвач, чието негодувание рухна пред страха му от закона. Колко ли нелегални латиноамериканци работеха в задушната кухня, изпълнена с крясъци?
— Доктор Шилц — каза Джак, докато двамата отстъпиха да сторят място на надзорника, който крещеше заповеди на помощник–готвачите. — Довърши ли си бифтека?
Главният готвач, едър мъж с оредяваща коса и воднисти очи, кимна.
— Тъкмо приготвяме десерта му „Снежни топки“.
— Забравете. Дайте ми чиста десертна чиния — нареди Джак.
За секунди пред него се появи чиния. Главният готвач едва не припадна, когато видя какво сложи Джак в нея. Нададе писък и извърна глава.
Като държеше чинията високо като сервитьор, Джак бутна с дясното си рамо летящата врата, енергично и самоуверено закрачи от кухнята към салона за хранене и внезапно се закова на място толкова рязко, че чинията едва не излетя от ръката му. Игън Шилц седеше на обичайната си маса в ъгъла, но не беше сам. Разбира се, че не беше. Беше си поставил за задача да вечеря поне с един член от семейството си дори когато работеше до късно. Тази вечер беше ред на дъщеря му Моли. На възрастта на Ема, помисли си Джак. Погледни ги как разговарят, как се смеят. Това ли означава да имаш дъщеря? Изведнъж му запари на очите, едва си поемаше дъх. Боже мой, помисли си, нещата никога няма да се подобрят, никога няма да мога да живея с това.
Моли го забеляза, скочи и толкова бързо се затича към него, че Джак само успя да вдигне подноса над нивото на главата й.
— Чичо Джак! — извика тя. Имаше широко, открито лице, яркосини очи и коса с цвят на царевично лико. Беше мажоретка в училище. — Как си?
— Чудесно, сладурче. Виждаш ми се доста пораснала.
Тя направи физиономия и наклони глава.
— Какво е това?
— Нещо за баща ти.
— Дай да видя. — Тя се повдигна на пръсти.
— Изненада.
— Няма да му кажа. Честна дума. — Тя придоби възможно най-сериозния вид. — Нищо не излиза от устата ми. Никога.
— Той ще познае по реакцията ти — каза Джак. „Кажи го пак“, додаде наум.
Тя изчака за момент, докато се увери, че Джак наистина няма да й разкрие изненадата.
— О, добре. — Тя го целуна по бузата. — Така или иначе трябва да тръгвам, Рик ме чака.
Джак се вгледа в раздалечените й очи и срамежливата й усмивка. Около челюстта и брадичката й все още имаше нещо детинско, но тя вече беше красива млада дама.