— Откога нещата между теб и Рик са сериозни?
— Е, чичо Джак, може ли да си по-малко осведомен? — В същия момент тя се усети. — О, боже, съжалявам.
Той разроши косата й.
— Всичко е наред.
Но не беше. Долови остър звук. Беше сигурен, че сърцето му се къса.
Моли се обърна.
— Чао, татко. — Тя махна с ръка и в следващия миг вече беше навън.
Шилц въздъхна, докато размахваше сгънато издание на новия „Вашингтон Поуст“.
— Като говорим за Рик, току-що обърнах внимание на Моли как религията и придържането към Божиите заповеди ще я предпази от наказание за греховете, които в днешно време са очебийни. Сенатор Джордж е живият пример на деня. Предполагам си чул, че демократът е бил уличен в прелюбодейство.
— Честно казано, не съм имал време за политически клюки.
— Затова ли не те виждам напоследък? Колко време мина?
— Съжалявам, Игън.
Шилц изсумтя, докато пъхаше вестника в куфарчето си. После кимна към чинията, която Джак носеше високо вдигната.
— Това моите „снежни топки“ ли са?
— Не точно. — Джак постави чинията на масата пред патоанатома.
Шилц пренасочи вниманието си от лицето на Джак към отрязаната човешка ръка на десертната чиния.
— Много смешно. — Той хвана чинията за ръба. — А сега би ли казал на Карл, че си искам „снежните топки“?
— Боя се, че няма да е възможно. Нужен си на друго място.
Шилц изгледа Джак и внимателно върна чинията върху безупречната ленена покривка. Нито една трошичка хляб не загрозяваше колосаната й бяла повърхност. Същото можеше да се каже и за лицето на Шилц, що се отнася до емоциите, които изразяваше. След това той избухна в силен смях.
— Ах, ти, куче! — възкликна той, бършейки очите си, и се изправи, за да прегърне приятеля си. — Липсваше ми, приятелю!
— Ти също, хитрецо. — Джак се освободи. — Но честно, имам нужда от помощта ти. Сега.
— По-бавно. Не съм те виждал от месеци. — Шилц направи знак на Джак да седне на стола, на който допреди минути бе седяла дъщеря му.
— Няма време, Игън.
— „Няма време за здравей, за довиждане, закъснявам, закъснявам, закъснявам!“ — Шилц цитира Белия заек с гласа на Бъгс Бъни, който винаги караше Джак да се засмее, без значение в какво настроение беше. — Винаги има време — продължи той спокойно. — Дай на истеричната логика малко почивка.
— Логиката е всичко, което имам, Игън.
— Това е тъжно, Джак. Наистина. — Той извади от горния си джоб пура „Кохиба Корона Еспесиал“ и я предложи на Джак, но той отказа. — Мислех си, че трагичната смърт на Ема те е научила колко е безполезен животът, основан на логиката.
Джак почувства как по тила му се стича пот. Лицето му гореше и пак усети онова противно чувство под лъжичката, което го споходи, когато видя Ема на „Сайгон Роуд“. За да се успокои, той обърна стола си, бутна настрани прибрания в кобура „Глок G36“ и възседна стола.
— И ти смяташ, че е по-добре да се осланяме на вярата.
— Със сигурност. — Шилц се облегна, запали пурата, пробва вкуса й с няколко кратки всмуквания, след което я завъртя бавно и с благоговение между палеца, показалеца и средния пръст. — Логиката произтича от ума и затова е ограничена, несъвършена. Вярата ти дава надежда, предпазва те от отчаяние. Вярата е това, което те изправя на крака и те кара да продължиш напред. Логиката те държи с лице, потопено в калта. — Той размаха сивия край на пурата. — Само един пример — сигурен съм, че си убеден в безсмислието на смъртта на Ема.
Джак се вкопчи в ръба на масата с две ръце.
— Но аз не смятам така — продължи Шилц. — Ема ни остави поради някаква причина, Джак. Причина, която само Бог знае. Вярвам в това с цялото си сърце и душа, защото имам вяра.
Каквото и да говореха хората, Шилц беше изкусен ловджия и пушеше само най-добрите пури. Това бяха единствените качества, които понякога възпираха Джак да го удуши.
— Джак, знам колко много те боли.
— А теб не те ли боли? Ти познаваше Ема, колкото аз познавам Моли. Заедно ходехме на излети, лагерувахме в Смоуки Маунтънс, организирахме си екскурзии в Блу Ридж.
— Разбира се, че скърбя за нея. Разликата е, че мога да поставя смъртта й в един по-широк контекст.
— Игън, изпитвам необходимост да намеря смисъл в смъртта й — каза Джак почти отчаяно.
— Донкихотовско желание, приятелю. Помощта, от която се нуждаеш, ще намериш само във вярата.
— Там, където ти виждаш вяра, аз виждам съмнение, объркване, хаос. Всичко е с краката нагоре.