Патоанатомът поклати глава.
— Казвам ти това като приятел. Време е да спреш да се самосъжаляваш.
Джак инстинктивно премина в нападение:
— И какво точно е вярата, Игън? Никога не съм можел да я разбера.
Шилц изтръска пурата в пепелник от шлифован кристал.
— Щом настояваш да я оголиш до основните й елементи, тя е сигурното и просто знание, че съществува нещо повече, нещо по-голямо от теб, от цялото човечество — огромен план, схема, която не може да бъде разбрана от теб или от което и да е човешко същество, защото е божествена, замисъл, който само той може да прозре.
— Ами ангелите? Те могат ли да схванат Божия план?
Шилц изпусна облак ароматен дим.
— Виждаш ли как логиката те приковава към земята, Джак? Тя гарантира, че ще отхвърлиш с шега всичко, което не можеш да разбереш.
— Като ангели на велосипеди с едно колело например.
— Да, Джак. — Игън отказа да откликне на шегата. — Точно като ангели на велосипеди с едно колело.
— Тогава там, горе, на небето Ема трябва да знае какво й крои Бог.
— Със сигурност.
— Значи е доволна.
Шилц леко присви очи зад ароматния облак.
— Всички, които са на небето, са доволни.
— Кой го казва?
— Разполагаме с Божието слово.
— В книга, написана от хора.
Игън изгледа Джак така, все едно пред него стоеше дяволът.
— Предполагам, че има само един начин да се отърва от теб тази вечер — въздъхна той.
— Какво искаш да ти кажа за ръката?
— Дали принадлежи на Али Карсън или не.
Това привлече вниманието на Шилц. Белите му вежди се повдигнаха като в анимационно филмче.
— Дъщерята на новоизбрания президент?
— Същата.
Джак и Шилц застанаха един срещу друг в залата за аутопсии. Светлината беше слаба, за да смекчи блясъка на заобикалящата ги неръждаема стомана и плочките.
Шилц надяна чифт гумени ръкавици и постави лупа пред дясното си око. След това нагласи прожектора, така че снопът светлина да пада върху ръката, и се приведе напред.
— Невъзможно подгизнала — мрачно промълви той. — Така че забрави за ДНК анализи. — Подбутна ръката с върховете на пръстите си. — Интересно.
— Какво има? — нетърпеливо попита Джак.
— Ръката е била отрязана с трион, при това много вещо.
— Електрическа резачка?
— Логично предположение. — Дали в гласа му прозвуча иронична нотка? Повдигна ръката със среза нагоре. — Но следите сочат друго. Със сигурност е бил инструмент, който се върти. Но деликатно. — Той сви рамене. — Бих казал медицински трион.
Джак се наведе. Миризмата на формалдехид и ацетон беше отблъскваща.
— Имаме си работа с престъпник хирург?
— Възможно е.
— Е, това намалява заподозрените до няколкостотин милиона.
— Забавно. — Шилц вдигна поглед. — Ето какво виждам: направено е с уверена ръка, без грам разкаяние при рязането, без абсолютно никакво колебание. Плюс, че потапянето във вода е финализирало нещата. Взел е мерки да не можем да вземем пръстови отпечатъци за идентифициране.
— Да разбирам ли, че злосторникът го е правил и преди?
— Аха.
Джак извади пръстена от злато и платина, който беше сложил в найлоново пликче за събиране на улики.
— Махнах го от средния пръст. На Али Карсън е.
— Което не говори нищо за здравословното й състояние. — Като видя как Джак пребледня, той побърза да добави: — Означава единствено, че престъпникът има достъп до нея. — Шилц използва зъболекарска сонда, за да остърже внимателно областта около и под ноктите — един по един. — Ето. — Той вдигна инструмента високо, така че работният край да се намира директно под светлината, и попита: — Какво виждаш?
— Нещо розово — отвърна Джак.
— И лъскаво. — Шилц приближи връхчето на сондата към окото си. — Без съмнение е лак за нокти. Освен това ноктите са скоро подрязани, затова предполагам, че поради някаква причина…
— Престъпникът е отрязал ноктите на момичето и е почистил лака — довърши Джак вместо него и се изправи. — Али Карсън никога не използва лак за нокти и ходи с ниско подрязани нокти като на момче. Това не е нейната ръка.
— Ти може да си сигурен, Джак, но аз съм съдебен патолог. Имам нужда от доказателство, преди да кажа „да“ или „не“. — Той отиде до мивката и напълни една ваничка с топла вода. После потопи ръката вътре, леко разхлаби кожата, след което я обели, като започна от китката. Сивата, безформена медуза заплува във водата. С вниманието на колекционер на пеперуди, който борави с нежно крило, Шилц разви полупрозрачния материал.