Все едно се беше изгубил в лудницата на града. Отражението му във витрините на магазините беше размазано, сякаш за разлика от останалия свят, той се намираше извън фокус. И той си даде сметка колко е лошо положението му, когато една местна банда го завлече зад местния магазин за електроника и го преби до смърт без никаква причина — освен факта, че е бял.
— Щом навлизаш в територията ни, значи не ни уважаваш. — Водачът на бандата го заплю в лицето и Джак се просна в мръсотията на задната улица. Онзи беше поне с една глава по-висок от Джак и върлинест. Очите му бяха изпъкнали. — Ако пак те мернем тук, ще залепим шибания ти бял задник за боклукчийската кофа. — Той риташе Джак безочливо в слабините. — Чуваш ли ме, белчо?
Джак се опита да кимне, но вместо това простена от болка.
След това сигурно е изгубил съзнание, защото когато отвори залепналите си очи, зората вече беше окупирала улицата. Водачът на бандата и кликата му не се виждаха наоколо, но Джак не беше сам на алеята.
Мъж на средна възраст с ъгловато лице с цвят на прясно препечено кафе стоеше приклекнал до Джак и го наблюдаваше с изпълнен със съчувствие поглед.
— Можеш ли да се движиш, синко? — Гласът му приличаше на течно кадифе, сякаш беше изпълнител на любовни романси.
Вече напълно буден и разкъсван от болка, Джак се изправи по хлъзгавата тухлена стена на задната част на магазина за електроника. Седна с изпружени напред крака и с отпуснати върху коленете ръце. Дишаше дълбоко и се опитваше да се справи с болката, но тя бе сковала толкова много части от тялото му, че той се чувстваше замаян и вътрешностите му се вълнуваха. Изведнъж се претърколи и повърна.
Мъжът с кадифения глас наблюдаваше сцената без ни най-малка изненада. Когато Джак приключи с изригванията, онзи протегна ръка.
— Трябва да се измиеш. Ще те заведа до вас.
— Аз нямам дом — тъжно констатира Джак.
— Е, съмнявам се, синко. Честна дума. — Мъжът с кадифения глас пак отвори уста: — Може би имаш дом, в който не искаш да се прибереш точно сега. Така ли е?
Джак кимна.
— Но ще поискаш, гарантирам ти. — Той се приведе и взе ръката на Джак в своята. — Междувременно защо не дойдеш с мен? Ще оправим каквото е нужно и след това ще се обадим на вашите. Те сигурно се побъркват от тревога за теб.
— Те сигурно изобщо не са разбрали, че ме няма — каза Джак. Това вероятно не беше вярно, но той така чувстваше нещата.
— И все пак според мен имат право да знаят, че си добре.
Джак изобщо не беше сигурен в това. Но въпреки всичко погледна мъжа в лицето.
— Казвам се Майрън. Майрън Таск. — Таск се усмихна широко и показа големите си бели зъби. — А ти ще ми кажеш ли името си?
— Джак.
Когато Майрън разбра, че Джак няма да му каже нищо повече, той кимна.
— Ще ми позволиш ли да ти помогна, Джак?
— Защо ви е да ми помагате? — попита Джак.
Лицето на Майрън грейна.
— Защото, синко, Бог ми повелява да го сторя.
Майрън Таск беше пастор на Възродителната мисионерска църква на „Канзас Авеню“. Дървената сграда, която приютяваше църквата, някога била двуфамилна къща, но първо едното, а после и другото семейство не изпълнили задълженията си по ипотеката и банката обявила сградата за продан.
— И тогава ние я купихме — рече Таск, докато въвеждаше Джак през страничната врата на помещението, което обитаваше. — За наш късмет един от вицепрезидентите на банката е член на нашето паство. По това време си търсехме нов дом и така се подслонихме тук. — Той намигна. — Получихме я на добра цена.
— Но този район е пълен с бандити, престъпления и наркотици — каза Джак и потръпна, докато Таск почистваше с памучен тампон, напоен с кислородна вода, многобройните му натъртвания, рани и разкъсвания.
— Има ли по-добро място за Божието дело? — Таск му направи знак да си свали ризата. — Което ми напомня да те попитам, какво правеше в това диво кътче посред нощ?
— Мотаех се — отговори навъсено Джак.
— Защо не беше вкъщи в леглото?
Джак изсули ризата си.
— Смятах, че на улицата ще съм в безопасност.
Свещеникът се загледа в черно-сините петна по гръдния кош на Джак и тихо го попита:
— Не са от снощи, нали?
Джак прехапа устни.
— Баща ти или брат ти?
— Нямам брат — защити се Джак. Как ли щяха да се развият нещата у дома, ако кажеше, че баща му го бие? Във всеки случай баща му нямаше вина, че Джак е толкова глупав.