— За пръв път си на подобно място, а, хлапе?
Джак почувства как по гърба му се спусна тръпка.
— Имаш предвид негърска църква?
Гъс много бавно извърна глава. Очите му искряха от гняв и Джак се сви в сянката.
— Църква, хлапе, туй искам да кажа.
Джак не беше сигурен какво да отговори.
— Тук си бъбря с Господ.
— Не знам нищо за Господ — отвърна Джак.
— А к’во знаеш?
Джак сви рамене онемял.
— Ха, умно бяло чаве като тебе. Мислиш си, че имаш всички файди, а? — Устните му се свиха. — Между другото, к’ви ги дириш насам? Що не си кюташ на топло в кревата?
— Не искам да се прибирам у дома.
— Ъ? — Гъс повдигна вежди. — Повече искаш да те пребият в някоя задна уличка?
— Свикнал съм да ме бият.
Гъс дълго се взира в него, после тромаво се изправи на крака.
— Ела тук, хлапе, само плъховете се крият в сенките.
Джак се почувства като насекомо, залепнало за мухоловка. Мускулите му отказваха да се подчинят на командата на Гъс.
— Шубе те е да не ти налетя, а? — присви очи огромният мъж. — Е, тая работа вече са я опекли.
Джак пристъпи неуверено напред, макар това да означаваше да се приближи към събеседника си, от когото се носеше мирис на тютюн, карамел и одеколон. Обезумялото сърце на Джак се качи в гърлото, когато Гъс сложи ръка на рамото му и го обърна така, че лъчите на ранното утринно слънце, оцветено от ръчно рисуваните витражи в преддверието на църквата, да падат върху него.
— Онова мизерно копеленце Андре.
Джак вдигна поглед към Гъс и видя в очите му интересна емоция, която не успя да определи съвсем точно.
— Крайно време е някой да му даде урок, на него и на бандата му, а, к’во мислиш?
Джак усети парализираща тръпка да се качва бързо нагоре по гръбнака му.
Гъс вдигна дебелия си показалец към устните.
— Не казвай на пастора. Туй ще е наш’та тайна, нали?
Той смигна на Джак.
Бедняшките улици търчаха пред носа на масивния, бял като сняг и дълъг като влак „Линкълн Континентал“ на Гъс. Седнал отдясно до шофьора, Джак имаше чувството, че сърцето му ще изхвръкне от гърдите. Ръцете му трепереха върху таблото. Под тях разни циферблати и измервателни уреди непрестанно променяха показанията си. Гъс бе толкова огромен, че седалката му беше дръпната максимално назад, а облегалката смъкната под такъв ъгъл, че всеки друг на негово място би зяпал в тавана на колата.
От другата страна на предното стъкло издигащото се слънце образуваше сини сенки в канавките и пред праговете на вратите на къщите. Вятърът разпръскваше боклука в ранната утрин. Саждите се издигаха като миниатюрни торнада. Една старица тикаше пазарска количка, отрупана с вехтории. Мършав мъж със свити юмруци виеше срещу невидими демони. Празна бирена бутилка се търкулна в краката му и той я изрита ожесточено. Старицата се спусна след нея и я напъха в количката, мърморейки доволно.
И все пак тази непрестанно променяща се сцена с всичките й тъжни подробности изглеждаше далечна и банална в сравнение с вътрешността на колата, изпълнена с живот от енергичното присъствие на Гъс. Все едно вътрешният му гняв беше уплашил молекулите на въздуха около него. Въпреки рева на климатика в колата беше ужасно горещо и Джак интуитивно усети, че тази неестествена жега е извънредно опасна.
Веднъж беше на посещение в зоологическата градина със съучениците си — когато все още ходеше на училище. Мечките там едновременно го привлякоха и ужасиха. Не съзря ни най-малка заплаха в черните им бездънни очи, а само гигантска сила, която никога не би могла да бъде обуздана за дълго и която за миг можеше да се превърне в смъртоносна. Представи си как такава мечка стои в стаята му през нощта, надига муцуната си и при най-малките шумове, издавани от баща му, и влажните й ноздри се разширяват от миризмата на баща му, докато той се приближава. Музиката нямаше да има никакво значение за мечката — тя нямаше да обърне никакво внимание на Мама Кас и останалите. И когато вратата на спалнята се отвореше, мечката щеше да събори мъжа още преди той да успее да вдигне колана. Разбира се, подобно животно не съществуваше. Но когато се качи в белия „Линкълн Континентал“, Джак усети нагнетената атмосфера, все едно от електричество, както някога в мечешката клетка.