— Ти знаеш къде се подвизава Андре — каза Джак само защото изпитваше отчаяна нужда да пропъди мълчанието, което го притискаше като надвиснала буря.
— Не зная и не ме е грижа — отвърна Гъс, докато свиваха зад един ъгъл.
Джак упорито се опитваше да схване, но всичко, което му се случи през последните няколко часа, му бе толкова непонятно, че опитите му изглеждаха обречени на неуспех.
— Но нали каза…
Гъс му хвърли бърз, неразгадаем и непреклонен поглед.
— Не е моя работа да наказвам Андре.
Двамата пътуваха, потънали в мълчание, което Гъс наруши, като пусна касетофона. Негърският глас на Джеймс Браун забумтя от колоните: „Мъжът изкарва пари, източник на всички злини, за да купи всяка жена и всеки мъж.“
— „This Is A Man’s World“ — припяваше Гъс. Това е мъжки свят. Гласът му изумително наподобяваше на този на Браун. — Вярно, брат, мамка му, толкоз е вярно.
Най-после спряха пред хлебарницата, която се помещаваше на приземния етаж на една издраскана с графити кооперация. През наплютото от мухи дебело стъкло на витрината Джак видя няколко мъже, които бъбреха, подпрени на отрупаните с хляб, кифлички и сладкиши рафтове.
Когато влязоха през входната врата, го удари тежката миризма на масло, захар и още нещо с характерен силен дъх. Мъжете се умълчаха, докато Гъс се приближаваше към стъклената витрина в далечния край на тесния магазин. Никой не обърна внимание на Джак.
— Сирил — обърна се Гъс към оплешивяващия мъж зад тезгяха.
Онзи избърса ръцете си в престилката, изчезна през отворената врата на задната стена, мина през къс коридор, от двете страни на който имаше струпани метални кутии, кашони и контейнери с всевъзможни размери, и влезе в задната стая. Джак наблюдаваше мъжете. Единият чоплеше мръсотията под ноктите си със сгъваемо ножче, другият се беше вторачил в часовника си, а третият шумолеше със страниците на бюлетина за залагания, който четеше. Никой не погледна Гъс. Не размениха нито дума помежду си или с някой друг.
Оплешивяващият мъж се върна и кимна на Гъс.
— Айде — Гъс подкани Джак.
Джак го последва зад тезгяха. Докато се промушваше, оплешивяващият мъж грабна шоколадова бисквита от купчината зад витрината и му я даде. Джак задъвка замислено и се загледа в контейнерите, докато минаваше покрай тях.
Коридорът водеше към просторна като пещера стая с нисък таван и цвят на препечен хляб. По-голямата й част бе заета от огромни фурни от неръждаема стомана. От две големи решетъчни скари, разположени високо на стената, духаше хлад. Двама мъже с дълги бели престилки се занимаваха със скромната задача да пълнят машината за тесто и да пъхат във фурните бледите и тънки самуни, подредени в спретнати редички.
В средата на стаята стоеше дундест мъж с врат като на бик и малка кръгла глава. Гладкото му широко, овално и матово лице говореше за ежедневни посещения в бръснарницата.
— Здравей, Сирил — поздрави Гъс. Той не протегна ръка. Нито пък Сирил.
Сирил кимна. Той погледна Джак и след това кръглите му черни очи се спряха на Гъс.
— Ей, това хлапе изглежда като сдъвкано и изплюто. — Имаше интересен акцент. Явно английският не му беше майчин език.
Гъс моментално разпознаваше ироничните забележки. Започна да преживя въображаемо парче тютюн.
— Изглежда като сдъвкан и изплют заради Андре.
Вече отгатнал причината за посещението, Сирил настръхна.
— Това какво общо има с мен?
Гъс постави огромната си лапа върху рамото на Джак с удивителна нежност.
— Джак е мой.
Хлебарите крадешком наблюдаваха двамата мъже, които сякаш бяха титани, канещи се всеки момент да започнат да мятат мълнии един по друг.
— Бих казал, че Андре не е знаел това.
— Андре и бандата му са изкарали червата на Джак от бой. — Тонът на Гъс беше непреклонен. Вътрешната му ярост се бе изписала на лицето като предупредително святкане без гръм.
Сирил изчака малко повече от нужното, преди неохотно да се съгласи.
— Ще се погрижа за това.
— Предупредих те за тоя негодник — мигновено отвърна Гъс.
Сирил разпери ръце.
— Не искам неприятности помежду ни, Гъс.
— Хм — изсумтя Гъс. — Вече си минал през тая кървава баня.
По обратния път линкълнът сякаш беше обзет от невидим огън. Навъсеният Гъс изглеждаше като бодливо прасе с наежени бодли.
— Тоя негодник — измънка той, докато очите му бяха вперени напред. Джак нямаше представа кого имаше предвид — Андре или Сирил.