Това вероятно щеше да притесни някогашната благовъзпитана Али, клонинг на майка си, но тя беше мъртва, оставена на произвола на потния октопод на сала. Когато се спусна в езерото, когато черната вода покри главата й и уви косата й около лицето, настъпи прелом. Старата й същност се превърна в неясен облак, който закри светлината на луната. Тя изостави всичко, което усещаше или в което вярваше до този момент. И докато траеше този процес, се сви, затвори се като мида в набраздената си черупка. Но останала сама със себе си, беше в безопасност.
След време дори и майка й започна да осъзнава смътно, че нещо не е наред. И тъй като нито силната любов, нито наказанието дадоха резултат, тя изпрати Али при психолог, което провокира дъщеря й да се оттегли още по-навътре в цитаделата на самотата си. Наложи й се да скалъпва лъжи, за да не кисне в студения, безличен кабинет, обзаведен с психо измишльотини. Тя нито за миг не се замисли какво прави сериозният мъж срещу нея с тези лъжи. Не я интересуваше. Вече беше развила здрав цинизъм по отношение на мъжете, а що се отнася до доверието, такова изобщо липсваше.
Шест седмици по-късно, след като не успя да постигне никакъв напредък, психологът препоръча психиатър, работещ с медикаменти. Срещата на психиатъра с Али продължи само двайсет минути. Той диагностицира депресията й и с усмивка й връчи рецепта за „Уелбутрин XL“.
— Ще пробваме с „Уелбутрин“ няколко седмици. Ако не даде резултат, има цяла гама от лекарства, които може да опитаме — обясни той. — Не се тревожете, ще ви оправим за нула време.
Тя на момента изхвърли малките кремави таблетки в кошчето за боклук в аптеката.
Дрогираното съзнание на Али се пренесе три години по-късно. Някъде в далечината зазвуча „Неонова Библия“ на „Аркейд Файър“. Върху нея се наслагваше монотонното бъбрене на познат глас, който повтаряше инструкциите, които тя сметна за толкова елементарни, че и малоумен можеше да ги следва. И все пак те до такава степен се повтаряха с ритъма на „Неонова Библия“, че накрая станаха неразделна част от нея като белите й дробове или сърцето.
Качена върху облак от спомени, тя отново се отнесе в миналото. Запозна се с Ема Макклюр още първия ден в „Лангли Фийлдс“ и от този момент нататък знаеше, че иска Ема за съквартирантка. Колежът беше определил друго момиче — блондинка от Тексас, която тя не хареса от пръв поглед. Дори само акцентът й отврати Али, да не говорим за манията й по маркови дрехи и вносни козметични продукти. Али настоя да бъде направена размяна и накрая администрацията удовлетвори молбата й да бъдат заедно с Ема. Не беше необходимо да налага желанието си, просто изтъкна „неприятната“ ситуация за баща й. А директорката не искаше да си навлече недоволство от страна на Едуард Карсън. Кой ли би искал!
Затова Али харесваше Ема — защото тя произхождаше от друга черга, от семейство, което бе взело заем, за да я изпрати в „Лангли Фийлдс“. Ема беше интелигентна, забавна и най-вече нямаше абсолютно никакви претенции. Али бе родена в семейство, което в нейните очи имаше само претенции, затова тя живееше в страх, че тази черта стои скрита в нейната ДНК, решава съдбата й и във всеки един момент заплашва да изригне като гейзер и да я унижи до болка. И когато по настояване на Ема прочете „Страх и омраза в Лас Вегас“ на Хънтър С. Томпсън, тя разбра, че Ема е талисман, чиито разрушителни влечения имат магически чар, който може да имунизира Али срещу скритата й наследствена болест.
Освен това Ема притежаваше някаква жилавост, устойчивост, придобита на улицата. Тя беше безстрашна. На Али й се наложи да разбере, че привилегиите те правят мек, уязвим, боязлив, като че ли цялото ти тяло е обърнато с хастара навън и стои на показ — розово и пулсиращо. Това беше отвратителен недостатък, който тя се чувстваше безсилна да преодолее, докато в живота й не се появи Ема.