След това всичко се промени.
25.
— Пълно затъмнение — каза Бенет, — като че ли „черната кола“ никога не е катастрофирала.
— Ами изстрелите на „Кърби Роуд“? — попита Джак.
Бенет поклати глава.
— Само кратко съобщение за камион, превозващ мляко, който се подпалил.
Двамата приятели седнаха в малко кафене в „Тайсънс Корнър“ с раирана тента отпред и маси вътре. От мястото си Джак имаше добра видимост през витрината към отрупаната с дървета странична уличка и преминаващите коли. Веднага щом остави шашардисания Армитидж до апартамента му, той се обади на Бенет. След това мина през всички светофари на червено, за да стигне дотук. Преследването от „черната кола“, престрелката и последвалите събития го разтърсиха повече, отколкото беше склонен да си признае. Чувстваше се сякаш е навлязъл в нова и далеч по-опасна територия.
Бенет въртеше чашата си с кафе, като че ли нещо в симетрията й го притесняваше.
— Някой високо в хранителната верига на управлението жестоко изопачава новините — каза Бенет.
— Според информацията ти това трябва да е президентът, министърът на отбраната, министърът на вътрешната сигурност или съветникът по националната сигурност. Защо, за бога, някой от тях иска да съм мъртъв?
Бенет се загледа как един мъж на средна възраст влезе в заведението и се пъхна в едно сепаре, където го чакаше млада жена. Тя се усмихна и се здрависа с него. Бенет загуби интерес към тях.
— От трийсет години съм в този бизнес — рече. — Но никога не съм се натъквал на такава непреодолима стена. Джак, направих кариера, като заобикалях тухлените стени на различни правителствени агенции, но тази е различна. Нито една от връзките ми не може да ми помогне или поне няма да го направи.
— Прекалено са уплашени ли?
Бенет кимна.
— Съжалявам, Джак. Трябваше да те последвам, да те защитя.
— Това не ти влиза в задълженията.
— Аз се съгласих да бъдеш изпратен на помощ на бандата на Хю Гарнър. — Той изгледа Джак с изкривена усмивка. — В една или друга степен бях наясно, че те хвърлям на кучетата.
Джак кимна.
— Ти ме предупреди. Но Едуард Карсън беше този, който поиска да бъда включен. Не виждам как би могъл да откажеш.
Последва мрачна пауза, докато сервитьорката пълнеше отново чашите им. Очите на Бенет блуждаеха през страничния прозорец към отсрещната страна на булеварда. Джак проследи погледа му и видя изкусно наредени на витрината бутилки с вино, уиски, маркова водка и друг отлежал алкохол.
— Предполагам, че не става по-лесно.
Бенет поклати глава.
— Като вой на сирени е.
— Докато си здраво завързан за мачтата като Одисей.
Погледът на Бенет се върна към него.
— Изгубих жена си, защото бях пиян през цялото време. Нямам намерение да започна с пиенето сега.
— Радвам се да го чуя.
Бенет напълни чашата си с равни части кафе и мляко и много захар. Това беше неговото угощение.
— Като стана въпрос за съпруги, ти трябва да се върнеш при Шарън.
— Чудех се защо настояваше тя да дойде в болницата.
— Ако трябва да съм честен, Джак, тя се зарадва, че я помолих. Струва ми се, че й се искаше да дойде.
Джак отпи от кафето и не каза нищо.
— Знам, че все още си бесен заради връзката й с Джеф.
— И още как. Той беше най-добрият ми приятел.
— Джак, това, което направи той… той никога не ти е бил приятел.
Джак отмести поглед и се загледа в нищото.
— Шарън го направи, за да ти го върне, защото те обвинява за смъртта на Ема. Тя сгреши. — Бенет говореше тихо и настойчиво. — Джак, не обърквай конците с тази жена. Тя те обича. — Той се подсмихна. — Мамка му, ти не си коравосърдечното копеле, за което се мислиш.
Когато сви по „Канзас Авеню“, Джак забеляза, че Нина вече го чакаше. Обади й се, след като излезе от кафенето в „Тайсънс Корнър“. Тя се беше подпряла на черния си форд и пушеше от цигарите си с карамфил. Изглеждаше страшно привлекателна с ботуши с ниски токове, тъмен спортен панталон и военноморска куртка, закопчана до брадичката. Явно изобщо не обръщаше внимание на суграшицата.
„Хай Лайн“ беше трансформиран в Негърски абисински културен център. Магазинът за електроника, зад който Андре и бандата му го пребиха до безсъзнание, сега беше магазин „За 99 цента“. Иначе „Канзас Авеню“ не се беше променило особено. Все още беше мръсно и мърляво, съвсем неподходящо място за Възродителния мисионерски конгрес. Но старата дървена постройка, която все още се лющеше и беше почерняла от плесен, наистина изглеждаше особено подходяща за Първите американски светски проповедници.