— Никога няма да справя с нея — отчаяно се оплака Джак.
Таск му каза да остави тънката стихосбирка.
— Чуй ме, Джак. Твоят мозък е специален. Той обработва нещата по начин, по който моят не може — в три измерения. — Пасторът подаде на Джак едно кубче на Рубик. — Целта е всяка страна да бъде в един и същи свят. Давай! Опитай!
Докато Джак обръщаше кубчето в ръцете си, проникновението го връхлетя с пълна сила и той разреши тази главозамайваща загадка. После върна кубчето на Таск. Всяка страна беше в различен цвят.
— Ами, не бих казал, че съм изненадан — каза Таск. — Според съвременната литература не би трябвало да имаш проблем да разрешиш загадката на Рубик само за четири минути! — Той подсвирна. — Джак, не познавам друг, който може да се справи толкова бързо.
— Наистина ли?
Таск се усмихна.
— Наистина.
Въпреки че се намираше в занемарен квартал, който съвсем спокойно можеше да бъде наречен маргинален, Възродителната мисионерска църква привличаше голям медиен интерес, което от своя страна водеше и до много посещения от страна на местните политици. Това се дължеше на доброволческата работа на пастор Таск със закоравели 13–14 годишни престъпници, като ги превръщаше в граждани на Вашингтон, които взимат дейно участие в живота на квартала си. Достойната за възхищение цел на Таск беше да благоустрои целия район не като покани бели предприемачи да поемат западащия негърски бизнес, а като създаде предприемачи сред самите негри, които да имат средствата да превърнат този бизнес в печеливш. За лош късмет в квартала най-печелившият бизнес бяха залаганията, проституцията, продажбата на наркотици. Трудно се преодоляваха старите навици, особено когато носеха лесни печалби на босовете. Нямаше нужда от никакво обучение, за да спазваш законите на джунглата. Всъщност нямаше нужда да бъдеш възпитан или дори учтив. Нужни бяха само мускули, оръжие и шепа сачми.
Това включваше и Андре. След като босът Сирил Толкан му наби канчето заради побоя на Джак, Андре обезпокоително бързо се придвижи нагоре по тъмната корпоративна стълбица на Толкан. Разбира се, част от мотивацията му беше да се измъкне от немилостта на Толкан, но далеч по-обезпокоителен беше пламъкът на амбицията му, който гореше по-ярко, отколкото дори и Гъс си представяше. Андре никога повече не посети църквата, а откакто пастор Таск се върна от новото леговище на Андре с насинено око и раздрана буза, той дори не споменаваше името му. Вбесен, Гъс искаше сам да се разправи с Андре, но Таск не му позволи. Рано една неделна сутрин Джак случайно подслуша разговора им в жилищните помещения, където Джак усърдно напредваше с „Великият Гетсби“. Романът беше интересен, защото също като Джак Гетсби беше аутсайдер. Но книгата стана особено увлекателна, когато докато прелистваше биографията на Фицджералд, която взе от местната библиотека, Джак научи, че самият автор, също като Джак, е страдал от дислексия.
— Мина тя тая, дето стоях настрана, а оня Андре си развяваше байрака — каза Гъс.
— Ти просто не можеш да допуснеш да ти изземе част от бизнеса — отвърна пастор Таск.
— Ха! Нима не виждаш какво прави с вас!
— Рисковете на професията. Ти не си ми баща, Огъстъс. Мога да се грижа за себе си.
— Като му обърнеш другата буза.
— Така съм научен, Огъстъс. В това вярвам.
— Пълни врели-некипели, в това вярваш.
Джак си пое дъх. Изкуши се да стане, да се промъкне по коридора и да надзърне през процепа между вратата и касата, който направи с върховете на пръстите си. В тясната ивица, през която надзърташе, фигурата на пастор Таск бе изцяло скрита зад масивното туловище на Гъс.
— Тъй като си разгорещен от гняв, няма да обърна внимание на обидата ти, Огъстъс, но не мога да си затворя очите пред богохулството ти. Когато приключим, искам да се покаеш.
— Не днес, пасторе. Нямам ник’во вземане-даване с тия лафове за другата буза. Направя ли го, съм аут от бизнеса. Сульо и пульо ми разправя, че не се ли погрижа за мене си, Бог ще го направи.
— Загрижен съм за безсмъртието на душата ти, Огъстъс — бавно и внимателно каза Таск.
— Ха, по-добре се кахъри за по-важни щуротии, да речем тукашните ти разходи, щото нали прословутият ти благодетел го гепиха за злоупотреба. Инспекторите дръпнаха шалтера на всичките му далавери, барабар с тая, дето държи бърлогата ти над водата от три години насам.