Джак чу скърцане и си представи как пасторът се отпуска тежко на стола.
— Тук имаш право, Огъстъс.
— Пасторе, знай, че вадя добри кинти и ще удрям гръб, докато мога.
— Църквата няма за цел да източи всяко пени, което припечелваш.
— И все пак — упорстваше Гъс, — колкото и да се напъвам, няма да сколасам да ви вдигна на крака. Трябва да мислиш за по-натам.
— Имаш ли предложение? — попита Таск.
Точно в този момент Джак почука на вратата. Последва кратко мълчание от изненада и най-после гласът на Таск каза на Джак да влезе.
Джак остана на прага, докато пасторът не му направи знак да заповяда.
— С какво мога да ти помогна, Джак? Имаш проблеми с дешифрирането на прозата на Фицджералд ли?
— Не става въпрос за това. — За момент Джак изгуби дар слово. Таск изглеждаше изморен и състарен. Как не го е забелязал досега, запита се Джак.
— В момента с Огъстъс обсъждаме нещо, Джак — каза Таск с благ тон.
— Знам. И затова влязох.
— Моля?
— Не можех да се стърпя и чух част от разговора ви.
— Хей, най-добре затвори плътно — намеси се Гъс, — че да няма и други ушета.
Джак затвори и се обърна.
— Чух за финансовата криза.
— Не си навирай носа дето не ти е работа — мрачно каза Гъс.
— Струва ми се, че знам един начин да се измъкнем — продължи Джак.
Двамата мъже, изглежда, се колебаеха дали да повярват на ушите си, или да избухнат в смях. Мисълта, че четиринайсетгодишен хлапак е съзрял начин за измъкване от нестабилната финансова ситуация, в която внезапно се бе озовала Възродителната мисионерска църква, на пръв поглед изглеждаше абсурдна. От друга страна обаче, и двамата бяха наясно, всеки за себе си, че Джак е способен на необикновени логически скокове, непостижими за хора като тях.
Затова Таск го подкани:
— Продължавай, Джак. Слушаме те.
— Мислех си за сенатор Едуард Карсън.
Таск се намръщи.
— Какво за него, синко?
— Той беше тук миналата седмица — поясни Джак. — Прочетох вестниците. Вие ми възложихте да го правя всеки ден и аз изпълнявам.
Таск се усмихна.
— Знам, че го правиш.
— Забелязах, че в пресата има добри отзиви за посещението му тук. Той дори прекара известно време с енориашите преди и след службата. Каза, че някога е пял в хор в родната му Небраска. Чух, че прие поканата ви да пее с нашия хор днес.
— Всичко това е вярно — съгласи се Таск. — И какво точно имаш предвид, Джак?
— Тази есен предстоят избори. Касата за кампанията на сенатор Карсън е голяма. Според вестниците той е най-голямата бъдеща надежда на неговата партия. Носят се слухове, че големите клечки го гласят за президент някой ден. Като имам предвид присъствието му тук миналата и тази седмица, смятам, че слухът е верен. Но за да успее, ще има нужда от всеки глас, който може да получи. Според последната справка, която направих, в Небраска не живеят много негри. И точно тук е ролята на Възродителната мисионерска църква.
— Хм, май хлапето е надушило нещо — обади се Гъс. — Да, право си е.
Таск стоеше зяпнал. Джак се беше съсредоточил върху механизмите в собствената си глава, които се задвижваха.
— Не мога да повярвам — отсече най-после Таск. — Искаш да му предложа гласове срещу финансиране.
Джак кимна.
— Но ние сме само една малка местна църквица.
— Днес, да — съгласи се Джак. — И тук е разковничето на идеята. Нали все говорите за излизане извън квартала. Това е вашият шанс. С подкрепата на сенатор Карсън Възродителната мисионерска църква може да стане регионална, а след това и национална. До момента, в който той е готов да се състезава за президентския пост, вие ще сте в състояние да му предложите помощта, от която той ще има най-голяма нужда.
Гъс прихна.
— Тоя дребния кара нашироко.
— Да — бавно се съгласи Таск, — но има право.
— Сигурно Карсън няма да приеме — предупреди Гъс.
— Защо не? — възрази Джак. — Той е успешен политик. Прехраната му зависи от това да сключва сделки, да прави договорки, да създава обединения. Помислете. За него няма нищо неизгодно. Дори и да се провалите, пасторе, националната преса ще му отдели огромно внимание за това, че помага на едно малцинство да си стъпи на краката.
— Джак е прав. Идеята звучи доста разумно — каза Таск, докато премисляше и оглеждаше чутото от всички страни. — Още повече, че може да проработи! — След това плесна с длани по бюрото, докато скачаше на крака. — Знаех си! Истинско чудо е, че милостивият Бог те доведе при нас!