— Виж ти, виж — изръмжа Гъс, но Джак видя, че и той е точно толкова горд от него, колкото и Таск.
— Момчето ми, кой друг, ако не ти, би могъл да роди подобна идея? — Пастор Майрън Таск хвана ръката на Джак и я разтърси ентусиазирано. — Имам чувството, че тя може да спаси всички ни.
28.
Лин Карсън стоеше до прозореца на спалнята в апартамента, разположен на един от горните етажи на хотел „Омни Шорам“. Здрачът поглъщаше дневната светлина като майка, която изгася свещите една по една. Ивици светлина се промъкваха по „Масачузетс“ и „Кънектикът Авеню“. Мостът се къпеше в осветлението на прожекторите. Тя и съпругът й останаха тук за няколко дни, за да избягат от мрачната реалност, която с всеки изминал час се спускаше все по-неумолимо върху тях.
Али беше някъде там. Лин се опита със силата на мисълта си да я материализира тук, до себе си, далеч от всякаква опасност.
Чу Едуард да върви из всекидневната и се обърна. Много добре знаеше защо този многоетажен хотел му допадаше повече от всички останали във Вашингтон. Въпреки че архитектурата му можеше да бъде окачествена като грозна, долу в стая 406D Хари Труман, на когото Едуард се възхищаваше неимоверно много, често е играл покер с приятелите си — сенатор Стюарт Саймингтън, говорителя на Камарата на представителите Джон Маккормак и портиера на камарата „Фишбейт“ Милър.
Точно в този момент мобилният телефон на съпруга й звънна и сърцето й подскочи. „Моята Али, скъпата ми Али, помисли си тя, докато подтичваше през отворената врата. Мислите й препускаха бясно: намерили са я, тя е мъртва, о, боже, дано новините са добри!“
Но Едуард, който видя изражението на лицето й, бързо поклати глава и тя спря на място. Не, в крайна сметка не бяха новини за Али. Развълнувана от разочарование и облекчение, Лин се обърна и се запрепъва към всекидневната, полузаслепена от сълзи. „Къде си, скъпа? Какво са ти направили?“
Тя застана до прозореца и се загледа с безразсъдна ярост в безразличния свят. Как могат хората да се смеят, да отиват на вечеря, да се забавляват на приеми, да правят любов, да тичат в парка или да разговарят под улична лампа? Как могат да са безгрижни, при положение че светът е пълен с ужаси? Какво не им е наред?
Тя притисна длани една към друга пред гърдите си. „Милостиви боже, помоли се за хиляден път, моля те, дай на Али сила да оцелее. Моля те, дай на Джак Макклюр енергията и мъдростта да я намери. Боже, върни ми скъпоценната дъщеря и аз ще пожертвам всичко. С радост ще ти дам всичко, което поискаш, и даже повече. Твое е царството и силата, и славата сега, и винаги, и вовеки веков. Амин.“
В този момент тя усети как силните ръце на Едуард обвиха тялото й и външната й обвивка — твърда, но всъщност чуплива — се раздроби на парчета. От очите й рукнаха сълзи, а от гърдите й се изтръгна стон. Тя се сгуши в мъжа си и заплака неконтролируемо, докато черните мисли препускаха в главата й като буреносни облаци.
Едуард Карсън я притисна плътно до себе си и я целуна по главата. И неговите очи се навлажниха от отчаяние и безсилие.
— Беше Джак. Все още няма новини, но напредва.
От гърлото на Лин се отрони полувъздишка-полустон.
— Али е силно момиче и ще се справи. — Той я помилва по гърба, успокоявайки и двамата. — Джак ще я намери.
— Знам.
Дълго време останаха така — откъснати от Вашингтон, издигнати над реалността и с вкус на пепел в устата. И все пак сърцата им биеха силно, докато бяха заедно, а те знаеха, че щом сърцата са силни, има място за битка. Има надежда. Надежда и вяра.
На вратата на всекидневната се чу рязко почукване и двамата се сепнаха.
— Всичко е наред. — Едуард Карсън я целуна леко по устните. — Почини си малко преди вечеря.
Тя кимна и се загледа как той прекосява спалнята и затваря междинната врата зад себе си. „Почини си, помисли си тя. Как си почива човек с натежало от ужас сърце?“
Бъдещият президент дръпна вратата, отстъпи встрани, за да направи място на Денис Пол да влезе, след което затвори и заключи.
— Нина достави съобщението ти — каза Карсън.
— Агентите от Сикрет Сървис отвън ли са?
— Напълно е обезопасено. Можеш да си сигурен. — Той се приближи до бюфета. — Питие?
— Точно от това имам нужда. — Пол седна на един диван, обърнат към изумителната гледка. — Обичам да летя, защото се намирам толкова високо, че наоколо няма нищо друго, освен небе. Никакви неволи, никакви съмнения, никакви страхове.