В залата за аутопсии цареше същата тишина. Хладният блясък на хром и неръждаема стомана й придаваха вид на лабораторията на Франкенщайн. Трябваха й само две-три мълнии. Студената стая беше залята от приглушена светлина. Джак застана на прага и изчака очите му да привикнат към тъмнината. Спомни си времето, когато водеше Ема тук. Тя пишеше доклад за съдебната медицина през годината, в която тази професия запали интереса й. Преди това той беше идвал тук десетки пъти, но му се стори поучително да погледне обстановката през нейните ненаситни млади очи. Игън ги посрещна, разведе ги наоколо, обясни всичко, отговори на безкрайните въпроси на Ема. Но когато тя попита: „Защо Бог позволява хората да бъдат убивани?“, Игън поклати глава и каза: „Ако знаех това, хлапе, щях да знам всичко.“
Джак забеляза, че една от студените дисекционни маси беше дръпната от стената. Без съмнение върху нея се намираше част от тайната работа, която задържаше Игън на работа до толкова късно през нощта. Джак пристъпи напред и тъкмо се канеше да извика Игън по име, когато чу шум. Като че ли цялата стая беше оживяла и дишаше тежко. Тогава го видя.
Той лежеше на дисекционната маса с лице върху Ейми, неговата миниатюрна асистентка индианка. И двамата бяха голи. Ритмичните им движения гравираха като с киселина върху мозъка на Джак истинската същност на секретната задача на Игън.
Замаян, Джак остана за момент прикован на мястото си. С всички сили се опитваше да си обясни гледката, но това бе като да погълнеш слон. Просто беше невъзможно.
Със сковани крака той излезе на заден ход от студената стая, обърна се и се върна по коридора в кабинета на Игън. Потъна в стола му и се загледа в кафето. Е, това нямаше да свърши работа. Той затършува в чекмеджетата на бюрото, намери половинлитровото шише на Игън с чист бърбън и си наля три пръста в кафето. Допря чашата до устните си и изпи течността до дъно, без дори да мигне. След това се облегна назад.
За Игън Шилц — семеен мъж, редовен посетител на църквата, богобоязлив фундаменталист — беше немислимо да чука тайно мацка. Какво би казал Бог, за бога? Поредната шегичка, която тази вечер не успя да докара усмивка на лицето му. Или радост в сърцето му, което сега изглеждаше като изгаснал въглен на дъното на забравен вулкан.
Замисли се да си тръгне, преди Игън да се върне и да види, че неговата „секретна задача“ вече е разкрита тайна, но не можеше да накара тялото си да помръдне. Обърна още една чашка от силното питие с надеждата, че ще помогне, но това само го прикова още по-здраво към стола.
И после стана твърде късно. Той чу познатите стъпки да се приближават по коридора и след малко Игън се появи. Когато видя Джак, той спря на място за момент и несъзнателно прокара ръка през разчорлената си коса.
— Джак, това се казва изненада!
„Обзалагам се, че е така“, помисли си Джак.
— Познай откъде идвам, Игън.
Шилц разпери ръце и поклати глава.
— Какво ще кажеш за жокер тогава? Току-що ме почерпиха с най-хубавия черешов пай на божията земя. — Дали лявата буза на Шилц трепна? — И като стана дума за Бог…
— Ти знаеш.
— Видях.
Шилц зарови лице в ръцете си.
— Откога?
— От шест месеца.
Джак се изправи на крака.
— Аз просто… какво, по дяволите, става с теб?
— Бях… изкушен.
— Изкушен? — повтори Джак разгорещено. — Библията не ни ли повтаря стотици пъти, чак до втръсване, какво прави Бог с изкушените? Библията не те ли учи да бъдеш силен духом, да устояваш на изкушението?
— Само че не и ако… Ейми работи с теб всеки ден.
— Чакай малко. Ако това е твоето извинение, значи си голям лицемер.
Шилц бе видимо потресен.
— Не съм лицемер, Джак, много добре ме познаваш. — Той приседна на стола за посетители. — Аз съм мъж и имам същите слабости като всеки друг мъж. — Той вдигна поглед и за миг в очите му се разгоря огън. — Допускам грешки като всеки друг, Джак. Но вярата ми в Бог, в уроците, които той ни дава, не се е променила.
Джак разпери ръце.
— В такъв случай как ще обясниш това?
— Не мога. — Шилц увеси глава.
Джак недоумяваше.
— Искаш да изневеряваш на Кенди. Тогава давай. Аз съм последният човек, който ще те спре. Само дето знам от личен опит как любовните връзки ебават майката на браковете, как отравят любовта, която един човек изпитва към друг, как няма никаква надежда да се върне любовта.