— Виж отраженията ни — казал тигърът. — Двамата сме като братя. Защо блееш като коза? Защо живееш с тях, вместо да ги ползваш за угощение?
— Обичам трева — отговорило тигърчето.
— Защото познаваш само тревата.
В този момент тигърът скочил върху една коза и й разкъсал гърлото. Тигърчето се намирало достатъчно близо и опитало кръвта на козата. После заровило глава и отхапало от плътта, която му се усладила много повече от тревата.
Тигърът вдигнал глава и загледал как младото тигърче се тъпче с козе месо. С изцапана с кръв муцуна той казал:
— Сега сме еднакви. Сега познаваш истинското си „аз“. Последвай ме в гората.
Все още разкъсван от ридания, Джак се изправи на крака. Избърса очите си и когато видя, че предницата на ризата му е окървавена, грабна якето си от облегалката на стола и се облече. Установи, че ако копчетата са закопчани догоре, кръвта не се вижда.
Преди да си тръгне, той се обърна да изгледа Андре. Случката се запечата в подсъзнанието му в продължение на години. Не само дислексията му го превърна в аутсайдер. Но нямаше да блее и да избяга като коза. Никога нямаше да отърка рамене в минувачите на улицата. Не искаше. Щеше да стои настрани като тигър. Негов дом беше джунглата, а не обработеното поле.
32.
Долу-горе на всеки две седмици министър Денис Пол свикваше заседание на ръководния състав призори, което несъмнено предизвикваше недоволството на хората от най-близкото му обкръжение. Нямаше никаква явна причина да го прави, освен да ги държи на нокти, а това нервираше служителите, защото объркваше социалния им живот. Не дай боже да се появят на някое от заседанията на Пол и да му се прозяват или, още по-лошо, да са махмурлии. Тогава министърът ги излагаше да изтрезнеят пред колегите им.
Срещите се провеждаха във „Форт Макнеър“ — сграда, която изобщо не изглеждаше като крепост и се намираше в сърцето на Вашингтон. Всички недоумяваха защо заседанията се провеждат във военна база, а не в управлението на вътрешната сигурност, но на никого не му стискаше да попита министъра. Впоследствие хората решиха, че той е просто ексцентрик и поведението му заедно с многобройните му малки прегрешения бяха станали само част от живота на политическите кръгове на Вашингтон.
Точно това имаше предвид Денис Пол. Той никога не вършеше или не казваше нещо без определена причина, макар тази причина, също като ходовете на шахматист, да не беше винаги очевидна. Причината, поради която Пол насрочваше срещите на разсъмване, се криеше в това, че в този ранен час фактически никой не се навърташе наоколо. А причината да ги провежда във „Форт Макнеър“ беше, че на това място даже президентът не можеше да го проследи.
Тази сутрин, точно в 6,17 часа, министър Пол обяви десетминутна почивка, бутна стола си назад и излезе от заседателната зала. Мина през няколко коридора, слезе по едно стълбище, а после се качи по друго, за да се увери, че е абсолютно сам. След това се шмугна в мъжката тоалетна в дъното на третия етаж. До мивките нямаше никой. Никой не използваше писоарите. Той мина покрай редицата кабинки и последователно отвори всяка една врата, за да се убеди, че никой не се е подслонил в тях временно.
Накрая отвори вратата на последната кабинка и поздрави:
— Добро утро, сър.
Бъдещият президент Едуард Карсън, който четеше „Вашингтон Поуст“, стана, сгъна вестника под мишница и на свой ред каза:
— Още не е нужно да ми казваш „сър“, Денис.
— Никога не е прекалено рано да започна, сър.
Двамата мъже излязоха от кабината.
— Представи си какво ще каже „Дръдж Рипорт“ за това — измърмори Карсън. — Сами ли сме?
— Като Адам преди Ева.
Карсън се намръщи.
— Някакви новини за Али? Лин не е на себе си.
Пол знаеше, че според Карсън на един президент изобщо не му отива да каже, че той също не е на себе си. Президентите никога не губеха самообладание, независимо колко бедствено беше положението.
— Смятам, че днес сме по-близо до откриването й отколкото вчера.
— Зарежи тези медийни лафове — сопна се Карсън. — Говорим за дъщеря ми.
— Да, сър. — Пол разтърка брадичката си. — Топката е в полето на вашия човек. Дадох на Макклюр всяка капка свобода, която е по силите ми, без да се издам пред президента.