Карсън се смръщи още повече.
— Но дали това ще е достатъчно, Денис?
— Ще излъжа, ако кажа, че знам със сигурност, сър. Но според думите ви познанството ви с Макклюр е от дълго време и той е най-подходящият човек за тази работа.
— Продължавам да го твърдя — рязко отвърна бъдещият президент.
— Ако това ще ви накара да се почувствате по-добре — продължи Пол, — моят агент е съгласен с вас.
— Единственото нещо, което ще ме накара да се почувствам по-добре, е дъщеря ми да се върне жива и здрава.
Изведнъж отвън се чу шум и двамата мъже утихнаха напълно. Пол вдигна пръст, отиде до вратата и бързо я отвори. Един чистач завиваше зад ъгъла. Когато се скри, Пол се вмъкна обратно в мъжката тоалетна и отрицателно поклати глава.
— Трябваше да предам Юкин в ръцете на президента — каза Пол. — Разполагах с доказателства срещу Микилин и ги дадох на президента, преди да отпътува за Москва. Вчера присъствах на някакво празненство след завръщането на президента. Сега той държи руския президент в задния си джоб, така че дали иска износ от „Рус Ойл“, както предложих аз? Дали подготвя почвата за постигане на споразумение, за да създаде съвместен стратегически уранов резерв, както пак аз предложих? Не, разбира се, че не. Вместо това той изхаби мунициите, които му предоставих, за да получи обещанието на Юкин да подкрепи президента на Съединените щати, когато направи изявление пред нацията следващата седмица във връзка с националната политика. В това изявление има намерение да обяви, че правителството разполага с преки доказателства, че Пекин финансира П-2 и че Първите американски светски проповедници всъщност са прикритие на П-2. И откъде смятате, че идват тези лъжливи доказателства? От Москва, разбира се. И никой няма да може да каже, че са фалшиви. — Пол пак отиде до вратата и допря ухо. Доволен, той се върна при Карсън, който го чакаше. — Президентът има намерение да обяви война на мисионерските секуларисти във всяко едно отношение.
— Искам да ти помогна, Денис, но докато Али не се върне жива и здрава, ръцете ми са вързани. Докато съществува подозрение, че или П-2, или ПАСП стоят зад нейното похищение, не мога да застана срещу президента.
— Разбирам първостепенната ви грижа, сър, но имаме усложнение.
Сините очи на Карсън се впиха в тези на министъра.
— Какво усложнение?
— Хората, които изпратих да пазят Макклюр, са били компрометирани.
Цялото внимание на бъдещия президент се насочи към него.
— В какъв смисъл компрометирани?
— Хората на президента са им дали заповед да го очистят.
Обгърна ги мъртвешка тишина.
— Джак добре ли е?
— Да, сър.
— Не искам друг подобен инцидент — каза Карсън. — Ясно ли е?
Пол замръзна. Добре разбираше кога го укоряват, а този беше напълно заслужено.
— Абсолютно, сър.
Мрежата му за сигурност беше скъсана някъде по веригата. Възможно най-бързо трябваше да открие къде.
Карсън се отдалечи, изгледа бледото му, набраздено лице в огледалото и после се обърна.
— Денис, щом президентът се е докопал до хората ти, значи знае. Джак не е единственият в смъртна опасност. Това важи и за нас.
— Да, сър — Пол кимна. — Това е проклетата истина.
33.
Мина доста време, откакто Джак се събуди с ужасяващо главоболие. Той изпълзя от леглото извънредно внимателно, като алпинист, получил световъртеж, бавно се замъкна до душа и пусна студената вода докрай, за да не стигнат писъците му до нечии уши.
Десет минути по-късно, когато Нина се обади, вече се беше измъкнал от тинята и се беше сдобил с гръбначен стълб. Изчисли, че докато тя се появи, той може да придобие получовешки вид.
Все пак я остави тя да кара до хлебарницата „Ол Ъраунд Таун“. Денят беше хладен, но слънчев, и промяната бе добре дошла. Но според метеорологичната прогноза към тях се приближаваше нов фронт, който щеше да излее върху главите им порой.
Той не беше в настроение за разговори, но съвсем скоро забеляза, че Нина често-често надзърта към него с крайчеца на окото си.
Най-накрая тя се осмели да сподели мнението си за физическото му състояние.
— Приличаш на парцал.
— Така става, когато изкараш седмица без сън. — Той я изгледа с интерес. Беше облечена в сив вълнен костюм и кремав кашмирен пуловер. — Затова пък ти изглеждаш свежа като краставичка.
— И също толкова хладна — разсмя се Нина. — Обзалагам се, че си го помисли.