— Всъщност мислех си какво ще правим, ако Джоаким Толкан още не се е върнал от тъжното си посещение в Маями Бийч. Или още по-зле, ако историята, която е поднесъл на Оскар, е лъжа.
— Откога стана такъв песимист?
— От снощи — отвърна Джак повече на себе си, отколкото на нея.
— Какво се е случило?
— Бившата ми жена — горчиво отговори Джак.
— Съжалявам, Джак. — Нина сложи ръка върху неговата за малко. — Веднъж пробвах да се сближа отново с едно старо гадже. Единствената полза беше, че разбрах защо сме скъсали.
Джак искаше да приключи с темата за бившите.
— Израснах в този район. Имам много спомени — и хубави, и лоши. Както и загадки.
— Какви загадки?
— Примерно двойно убийство в „Макмилън Резервоар“.
— Останало е неразкрито?
Джак кимна.
— Не само това. Спомням си, че нямаше абсолютна никаква информация за убитите.
— Това вече е наистина странно — призна Нина.
Джак направи завой.
— По онова време тук се подвизаваше Иън Брейди.
— Кой е той?
— Никой не знаеше, никой нямаше идея откъде се взе. Но имаше много мангизи, бих казал твърде много за местен наркопласьор. Доставяше хероин и бог знае какво още. Другите доставчици биваха хванати или убити, но не и Брейди. Никой не можеше да го пипне с пръст.
Пред хлебарницата беше паркиран спортен тъмночервен мерцедес и според Джак това бе добър знак. С влизането им звънчето звънна. Зад тезгяха стоеше Оскар.
— Шефът току-що дойде — съобщи той, веднага щом ги видя да влизат. — Изчакайте тук. — Той изчезна отзад. След малко се върна заедно с мъж, чиято единствена генетична връзка с баща му беше матовата му кожа. Беше висок и строен, но все пак спретнат като Сирил.
Изражението му издаваше почуда и любопитство, но не и мрачно лукавство като това на баща му.
— Оскар каза, че сте искали да ме видите.
— Точно така.
Нина извади служебната си карта от вътрешната сигурност. Джак се представи и изказа съболезнованията си за загубата му.
Джоаким Толкан протегна ръка.
Джак не очакваше това. Не желаеше да стисне ръката на Джоаким Толкан, сина на един убиец, но нямаше друг избор. В момента, в който го направи, почувства как през ръката му преминава електрически ток. Като че ли осъществи контакт със Сирил Толкан отвъд гроба.
— Добре ли сте, господин Макклюр? Пребледняхте за момент.
— Добре съм — излъга Джак.
— Просто искаме да ни отделите малко от времето си, господин Толкан — обади се Нина с възможно най-неутрален тон.
— Няма проблем — Джоаким Толкан вдигна ръка. — Какво ще кажете да продължим разговора в офиса ми? Така ще можем да поседнем и да се отпуснем. — Той се обърна към Оскар. — Кафе за гостите ни?
Докато Нина минаваше покрай Оскар, той с намигване й подаде шоколадова бисквита.
Толкан ги поведе през помещението с фурните, където беше по-горещо и от пъкъла въпреки вентилаторите и климатичната инсталация. После минаха през една врата вдясно.
Джак се озова в изненадващо просторен, приятно обзаведен офис с тапициран диван, ниска масичка и две лампи. Вдясно имаше баня с тоалетна, а до нея — късо коридорче, което водеше към стая, която явно играеше ролята на спалня.
— Оставам тук по всяко време на денонощието — обясни Джоаким Толкан, забелязвайки критичния поглед на Джак. Той сви рамене. — Във всеки случай, напоследък няма смисъл да се прибирам у дома. Къщата се превърна в територия на съпругата ми, която скоро ще стане бивша.
Докато Джоаким се настаняваше зад бюрото си, Оскар пристигна с поднос с чаши и каничка кафе, плъзна го по ниската масичка пред дивана и излезе, като затвори вратата след себе си.
— Сипете си. — След като нито Джак, нито Нина се приближиха до подноса, Толкан каза: — Любопитен съм. Какво иска Министерството на вътрешната сигурност от мен?
— Член ли сте на ПАСП? — попита Джак.
— Доколкото знам, това не е престъпление.
— Махнали сте се оттам преди три месеца и половина — обади се Нина.
— Това също не е престъпление. — Толкан сплете пръсти. — Може ли да попитам накъде води това?
Джак закрачи бавно из стаята, изучавайки всичко наоколо.
— П-2.
Толкан примигна.
— Моля? Може ли да повторите?
— Да — обърна се Джак към него, — но това няма да подобри нещата.
Толкан разпери ръце.