— Какво е П-2?
— Явно не чете вестници. — Седнала на страничната облегалка на дивана, Нина отхапа малко парченце от шоколадовата си бисквита. — Наистина е много вкусно.
— Слушайте. — Джак тръгна към бюрото. — Нямаме настроение за лъжи.
Толкан поклати глава.
— Лъжи за какво?
Дали всичко беше плод на въображението на Джак или Джоаким Толкан заприличваше все повече на баща си Сирил в последните му години? Джак не можеше да понесе мисълта. Тъкмо се канеше да нанесе удар на Толкан, когато без всякакво предупреждение Нина запрати бисквитата си право в главата на Толкан. Ръбчето й го улучи точно над лявото око и импровизираната ракета се строши при удара.
Толкан инстинктивно вдигна ръка към лицето си.
— Какво, по дяволите…?!
Джак се протегна, сграбчи Толкан за ревера, измъкна го от удобния му стол и жертвата му провисна над бюрото. Вратовръзката му „Хермес“ беше посипана с бисквитени трохи и парченца шоколад.
— Не ни слушаш, Джоаким. — Лицето на Джак беше зачервено. В очите му трепкаха смъртоносни пламъчета. — Нямаме време за игричките ти. — Джак го бутна обратно на стола. — Разкажи ни за участието си в П-2.
Толкан пребледня. Изглеждаше потресен.
— Положих клетва за тайна.
— Предаността ти е достойна за възхищение — каза Нина със смразяващ тон, — но не е подходяща за случая.
— Изплюй камъчето, Джоаким! — избуча Джак.
Толкан изписка слабо.
— Добре, но наистина няма кой знае какво за казване. — С трепереща ръка той махна косата от челото си. — Чух за П-2 от човек, с когото работех в ПАСП. Напуснах заедно с него, защото той каза, че ПАСП са твърде бавни и туткави, твърде консервативни, за да постигнат нещо. Каза, че ако наистина искам промяна, има друга група, към която можем да се присъединим. Такава, която върши работа. Звучеше ми добре и затова се съгласих. След това разбрах, че П-2 прилага насилствени методи.
— Това не те ли привлече? — попита Джак.
— Какво? Не.
— Но баща ти беше насилник.
Джоаким изгледа Джак с голяма доза страх.
— Какво общо има баща ми с това?
Джак отвърна:
— Крушата не пада по-далеч от дървото.
Толкан поклати глава.
— Не ме разбрахте правилно.
Нина кръстоса ръце пред гърдите си.
— Тогава ни осветли по въпроса.
Толкан кимна.
— Истината е, че след като разбрах как баща ми успява да си позволи луксовете, на които се наслаждавах като дете, се отдръпнах колкото е възможно по-далеч от него. Повръщаше ми се от начина, по който всяка неделя ни водеше на църква, как коленичеше, отправяше молитвите си към Исус, цитираше откъси от Библията и след това излизаше и вършеше… нещата, с които се занимаваше. Не исках нищо от него — нито контактите му, нито кървавите му пари. Докато бях в колежа, работех и учех едновременно. Завърших магистърска степен по бизнес администрация в Джорджтаун.
Нина стана от облегалката на дивана.
— Тогава как се разгорещи тук?
— Една година работех за „Голдман Сакс“ и ненавиждах всяка минута, прекарана там. Когато напуснах, реших, че искам сам да съм си шеф. Хлебарницата още функционираше донякъде. Видях възможност. Навлязох в бизнеса, инвестирах в реклама, в програма за сближаване с обществото. Постепенно изградих бизнеса до нивото, до което имах нужда да го разширя.
— И погледни се сега — каза Нина.
Джак опря юмруци на бюрото.
— И очакваш от нас да ти повярваме, че не си станал член на П-2.
— Не съм — отрече Толкан. — Кълна се.
— Какво се случи? — попита Нина.
— Чувствах се засрамен от себе си. Върнах се в ПАСП, но те не искаха да ме приемат. Крис каза, че повече не може да ми се има доверие.
Джак започна:
— Този твой приятел…
— Не ми е приятел.
— Колега или какъвто ще да е. — Джак се надигна. — Как се казва?
— Рон Крей.
Нина провери разпечатката, която им даде Армитидж.
— Тук е — съобщи тя и прочете на глас домашния му адрес.
— Фалшив е. Крей ми каза. Той е много потаен.
Джак се зачуди защо името му звучи толкова познато. Напъна мозъка си, но отговорът остана безнадеждно недосегаем.
— Тогава къде живее господин Крей? — попита.
— Така и не ми каза, а аз не съм го питал — отговори Толкан. — Но работи в болницата „Сисли Мемориъл“.
— Чувал съм я — каза Джак. — Това е рехабилитационен център за възрастни хора. Физически и психиатричен.