— Случайно все още да получавате нещо по пощата за Крей? — попита Джак.
— Нищо. — Жената дръпна здраво от цигарата и изпусна струя дим като парен локомотив. — Съжалявам, но с нищо повече не мога да помогна.
— Справяте се чудесно — отвърна Джак. — Ще ми кажете ли къде е местният пощенски клон?
— С удоволствие. — Жената му даде подробни указания за пътя дотам.
Джак й благодари и двамата с Нина се върнаха обратно по плочника.
— Пощенският клон? — полюбопитства Нина, докато се качваха в колата.
Джак погледна часовника си.
— Тъкмо имаме време да стигнем дотам. — Той потегли по улицата. — Толкан каза, че Крей е потаен. Не би искал друг да получава пощата му. Басирам се, че преди да се изнесе, е попълнил формуляр за промяна на адреса.
Отправиха се на изток по „Тайлър Авеню“ и докато Нина изпуши цигарата си, завиха надясно по „Греъм Роуд“, пак надясно по булевард „Арлингтън“ и след това наляво по „Чейн Бридж Роуд“. Пощата се помещаваше в едноетажна тухлена сграда. И отвътре, и отвън изглеждаше като всяка друга поща.
Джак отиде до гишето и попита за началника. След десет минути се появи едра жена на около петдесет години, която изобщо не бързаше. Според него всички пощенски служители по природа можеха да се движат само със скоростта на костенурка. Сигурно се бяха научили в някоя тайна правителствена академия.
Джак и Нина показаха документите си и помолиха да им бъде предоставен новият адрес на Рон Крей. Началничката с лице на боксова ръкавица им каза да изчакат, след което бавно-бавно се скри в мистериозната вътрешност на сградата. Времето минаваше, хората влизаха, редяха се на опашка, чакаха и се придвижваха сантиметър по сантиметър напред. Попълваха се формуляри, удряха се печати върху пратки, още формуляри се попълваха, писма и още пакети се подпечатваха. Хората, които не бяха попълнили правилните формуляри, биваха изпращани на тезгяха в ъгъла, за да поправят грешката си. Джак тъкмо се канеше да извърши федерално престъпление, като прескочи гишето и тръгне да търси началничката, когато тя се появи, напредвайки като охлюв към тях.
— Няма никакъв Рон Крей — съобщи тя лаконично. Говореше като герой от роман на Реймънд Чандлър.
Джак взе бележник и химикалка и старателно написа последния известен адрес на Крей в къщата, откъдето току–що дойдоха. Скъса най-горния лист и го подаде на жената, чийто вид подсказваше, че свършената току–що трудова дейност я е изтощила.
— А какво ще кажете за препращане от този адрес?
Началничката хвърли око на къса хартия, сякаш той можеше да я нарани.
— Не мисля, че мога да…
— Отпреди шест месеца, плюс-минус една седмица.
Леден поглед.
— Това ще отнеме известно време.
Джак се усмихна.
— Ще почакаме.
— Приключвам работа след дванайсет минути — изтъкна тя.
— Не и днес — обади се Нина.
Онази я изгледа кръвнишки, като че ли искаше да каже: „И ти ли, гадино?“ След това, намусена, се затътри.
Мина още време. Опашката постепенно намаля и последният клиент най-после беше обслужен. Докато служителите правеха изчисления, заключваха чекмеджетата си и последваха шефката си в задната част на сградата, във въздуха се усети колективна въздишка на облекчение.
— Няма да се изненадам, ако в момента пие чай там, вътре — смотолеви Джак. — Изглежда отмъстителна.
— Джак, това за Ема… само се опитвах да помогна.
Джак отмести поглед и не каза нищо.
Тя прехапа устна.
— Ти си корав човек.
Тя изчака за момент. Стояха сами в предната част на пощата. Входът беше заключен.
Тя надзърна към лицето му.
— Можем ли да започнем отначало?
Джак бавно се възстановяваше от мрачното настроение от снощи.
— Разбира се. Защо не?
Тя долови тона в гласа му.
— Не си много доверчив, нали?
— Доверието няма нищо общо. — Вълна от остатъчен гняв заля стената на обичайната му резервираност. — Животът ме е научил как да не обичам.
В този момент шум от влачене на крака попречи на разговора им. Началничката пак се появи, вървейки право към тях. Държеше купчина формуляри. Нина ги грабна от ръката й, докато тя казваше:
— Има шест… и таз добра!
Нина ги преглеждаше внимателно, за което Джак й беше много благодарен. Предвид напрегнатите обстоятелства и зорките очи на другата жена, щеше да му е трудно да се фокусира.