Нина прегледа формулярите един по един и поклати глава.
— Ще трябва да проследим всички тези хора. — Внезапно очите й светнаха. — Чакай малко! — Тя пак прелисти петия формуляр. — Чарлс Уитман. Това е странно. Чарлс Уитман е името на един снайперист, който се качил на кулата на Тексаския университет през август 1966 година и за час и половина убил четиринайсет души и ранил много повече. Някой от присъствалите на сцената, забравих кой точно, казал: „Той отвори вратата към едно ужасно време.“
— Спомням си, беше местен собственик на магазин. Гледах интервюто му. — После Джак щракна с пръсти. — Ето защо Рон Крей ми звучеше толкова познато. Рони Крей и неговият брат близнак Реджи са били двойка известни психо убийци в Ийст Енд в Лондон през 50-те и 60-те години.
— Хванахме го! — възкликна Нина. — Нашият човек използва както Крей, така и Уитман като псевдоними.
Джак взе от нея формуляра за смяна на адреса на Уитман/ Крей. След като се съсредоточи, успя да прочете новия адрес. Беше в „Анакостия“, това го схвана веднага. Но улицата и номерът му убягваха, отплаваха в морето от тревога. Разбира се, името на улицата само по себе си беше лесно и част от мозъка му го разпозна веднага. Проблемът беше, че се беше потулило.
— Той е на „Ти Стрийт“ — каза Нина.
След това тя прочете на глас номера и ръката на Джак се разтрепери. Тяхната мишена — Рон Крей, Чарлс Уитман или както там се казваше мъжът, който по всяка вероятност бе отвлякъл Али Карсън — живееше в къщата на Мармозетката.
35.
Много малко хора знаеха къде живеят Гъс и Джак, а още по-малко им идваха на гости. Затова когато една вечер детектив Станц се появи на „Уестморланд Авеню“, Джак имаше основание да се притеснява. Станц и Гъс останаха известно време на верандата и си приказваха. Станц запали цигара „Кемъл“ и от ноздрите му излезе дим. Приличаше на бик от някой анимационен филм на „Уорнър Брос“, само дето в него нямаше нищо забавно. Той носеше смърт под лявата си мишница, където се намираше кобурът на служебния му пистолет.
Джак, който се спотайваше вътре, дочу думите „Макмилън Резервоар“ и затова беше сигурен, че след убийството на Мармозетката, когото и да беше сложил Гъс по случая с двойното убийство, той не беше предоставил достатъчно информация, която да задоволи Станц. Но очевидно Станц се беше сдобил с нещо, защото Джак го чу да казва: „Казвам ти, да отидем сега. Искам да му задам няколко въпроса.“
Гъс кимна. Влезе в къщата и използва телефона така, че Джак да не може да го чуе. Върна се да каже на Джак, че излиза със Станц и че ще се върне след два-три часа. Докато гледаше как двамата мъже слизат от верандата, Джак бързо отиде до бюрото, където Гъс държеше резервен комплект от ключовете за колата. Измъкна се от къщата и имаше време само да запали белия линкълн, да включи на скорост, както бе виждал да прави Гъс, и да потегли след тъмния шевролет на Станц. Джак нарочно не включи фаровете на континентала, докато трафикът не стана достатъчно интензивен, за да не го забележи някой от мъжете. Преди това беше шофирал само по почти пустите улички около къщата, като Гъс винаги седеше до него, говореше му спокойно и поправяше грешките му. Потта влизаше в очите му и се стичаше от подмишниците му. Устата му пресъхна. Ако някое ченге го спреше точно в този момент, нямаше да е в състояние да пророни и дума.
С отчаяно усилие възстанови равновесието си. За щастие трябваше само да се концентрира върху шевролета и цветовете на светофарите. Ако му се наложеше да прочете някой пътен знак, щеше да се изгуби напълно. Натисна копчето на таблото и Джеймс Браун започна да се провиква: „Това е мъжки свят.“ Докато припяваше в такт, за миг Джак се замисли колко път беше изминал от времето, когато „California Dreaming“ го изпълваше с ужас.
Забеляза, че шевролетът се отправя долу-горе към района на водохранилището, и се зачуди кого ли е наел Гъс на мястото на Мармозетката. Позицията не беше за завиждане и почти със сигурност изискваше по-голямо възнаграждение от това, което Гъс беше свикнал да дава. Но без съмнение тези разходи щяха да бъдат поети от Станц и вашингтонската полиция.
Пътуваха на север по „Джорджия Авеню“ и се отдалечиха от водохранилището. Когато шевролетът на Станц зави надясно по „Рок Крийк Чърч Роуд“, Джак изгаси фаровете. Имаше усещането, че знае къде ще се състои срещата с доносника на Гъс. Предчувствието му се потвърди, когато последва шевролета по „Маршал Драйв“, а после и по „Пършинг Драйв“. Движеха се по протежението на западната страна на потъналото в мрак равно голф игрище „Американски войници и авиатори“. Голи дървета се издигаха на групи, които без съмнение дразнеха посредствените играчи, които правеха бавните си обиколки в светлата част на деня. Сега обаче дърветата притежаваха игрището изцяло за себе си.