Дрейтън скочи на крака.
— Наистина, наистина. Не е необходимо кой знае колко. Ако имате малко хартия и перо…?
Лизи не мислеше, че някога го е виждала толкова забързан. Тя подписа декларацията, съставена от него, посипа я с пясък и му я предаде. Той я сгъна прецизно и я пъхна във вътрешния джоб на палтото си.
— Засега това е достатъчно, макар че не ми се мисли за затрудненията, които ще има една легална кореспонденция с вас, щом отидете в колониите.
И понеже това бяха последните неща, за които трябваше да се погрижи, Лизи просто изхъмка в знак на съгласие. Тя дори не успя да му благодари, защото вратата внезапно се отвори пред нея и Ламбер им извика да не мърдат.
Джон мислено изруга себе си и собствената си глупост. Трябваше да измъкне Лизи оттук още когато имаше тази възможност. Но кой да помисли, че Ламбер или Малоран толкова скоро са се свестили от нападението на Лизи и че са успели толкова бързо да стигнат от Малоран Хол до „Крал Джордж“?
Тя поне бе нанесла съществени щети. Челото на Малоран бе украсено с кървава превръзка, а киселото изражение на Ламбер подсказваше, че и той не е в по-добра форма.
— Колко хубаво, че ви намирам тук — каза негова светлост. — Страхувах се, че може вече да сте ми… да сте ни се измъкнали.
Той поздрави Дрейтън с едно късо кимване и реши да отбележи само с един поглед присъствието на Рандал.
— Господин Дрейтън. Много съжалявам, че са ви обезпокоили така, но аз държа всичко в ръцете си. Свободен сте да си отидете.
— Мисля, че още не — каза господин Дрейтън и се изправи. — Имам първо да обсъдя някои неща с вас, милорд.
— Те ще почакат! — изсъска Малоран. — Ако не си отидете, ще бъда принуден да помоля лейтенант Ламбер да ви накара да го направите.
— А ако той не успее, предполагам, че ще повикате неговите хора да ме изнесат оттук.
Ламбер почервеня.
От гърлото на Малоран излезе сподавено ръмжене.
— Със съжаление трябва да отбележа, че повечето от хората на лейтенанта предпочетоха да избягат в съвършено друга посока. Не мога да кажа със сигурност кога ще се върнат, но съм уверен, че ще намеря начин да ви изхвърля оттук преди това.
Дрейтън не помръдваше от мястото си.
— Не можете да се справите с това, Малоран — каза Джон, нарочно привличайки вниманието ми.
Лицето на негова светлост се изкриви в гневна гримаса.
— На ваше място не бих бил толкова сигурен. — Той извади от джоба си един пистолет и го насочи точно към сърцето на Джон. — Признавам, вече много се уморих от притесненията, които ми създавате.
Палецът му се вдигна, за да спусне ударника, когато Лизи се хвърли между двамата.
— Не!
Протестът й бе отвят от порива на някакъв леден вятър, който внезапно профуча през стаята.
Малоран хлъцна и се извъртя рязко, насочвайки пистолета към празния леденостуден въздух. Ламбер извади сабята си, докато Рандал и Дрейтън стояха, зяпнали от учудване, по местата си, прекалено стреснати, за да направят каквото и да било движение.
Чашата с вино на Дрейтън внезапно бе грабната от нечия невидима ръка и прелетя през стаята. Мина покрай главата на лорд Малоран и се разби в стената зад него. Чашата на Рандал хвръкна от масата и се понесе към Ламбер. Лейтенантът замахна да я разсече със сабята си, но не улучи.
Вбесеният Малоран отново вдигна пистолета си и се прицели.
В този миг точно пред него изникна Оливър с високо вдигната рапира.
— Копеле! — изрева той и се нахвърли срещу Малоран.
Само след миг Бес се материализира до него.
Челюстта на Малоран увисна, а очите му се разшириха в ужас.
— Вие?! Но вие сте мъртви!
Ламбер замахна към призрачната двойка. Сабята му мина през тях като през въздух.
Малоран направи един последен опит да стреля към Лизи и Джон. Но Оливър го изпревари. Разбойникът скочи и заби рапирата си до дръжката в сърцето на Малоран.
Негова светлост се олюля и се хвана за гърдите. Пистолетът изпадна от ръцете му. Очите му изскочиха. Устата му се раздвижи, но не се чу нито звук.
Ламбер изкрещя и метна сабята си. Тя мина през Оливър, без да го засегне, и се заби в отсрещната стена.
Оливър изпъшка от усилието, изтегляйки рапирата си от гърдите на Малоран. Малоран се строполи на колене и падна по очи, мъртъв.
— Дължах ти го, Малоран — каза Оливър, напъхвайки рапирата обратно в нощницата. — За Бес и за мене.
В следния миг двамата изчезнаха.
Тогава Лизи си пое несигурно дъх, а Джон посегна с треперещи ръце, притегли я към себе си и я прегърна.
— Честна дума — каза Дрейтън. — Честна дума.
Ламбер премига като човек, който излиза от транс, и се взря в тялото на пода.