Лизи не помръдваше от място, но Джон полека се изправи. След като хвърли тревожен поглед към началника си, сержантът извади стола от огъня и се отдръпна назад извън полесражението. Редникът се намръщи ужасено и го последва. Кой знае колко щяха да стоят така. Джон се надяваше да е достатъчно дълго.
Лейтенантът пристъпи напред, явно решен да поиска удовлетворение заради обидата.
— Разочароваш ме, любов моя — каза Джон, отмествайки Лизи от пътя на лейтенанта, в резултат на което тя се озова в неговите ръце. — Ти обеща да запазиш всичките си целувки само за мене.
— Какво… — извърна се Лизи в опит да се защити от новата атака.
Със стратегическа смяна на хватката Джон успя да заклещи ръцете й и да я привлече плътно до себе си, за да застане между нея и Ламбер… и да може да погледне това красиво лице. Дори такава, с порозовели от ярост бузи и с очи, в които блестяха диви пламъци, Лизи представляваше едно опасно изкушение.
Джон си пое дълбоко дъх. Не просто изкушаваща — Лизи Тинсдейл бе направо неустоима.
Ламбер и цялата кръчма около него отстъпиха в периферията на съзнанието му. Той наведе глава. Щеше да бъде глупаво да я целуне. Едно беше да я издърпа от пътя на Ламбер, а съвсем друго да претендира за това, което Ламбер се бе опитал да открадне само преди миг.
Не бива да я целува. Не бива да я целува.
Целуни я, глупако.
Джон трепна. Би се заклел, че някой прошепна тези думи в ухото му.
Наблизо нямаше никой, който би се опитал да го направи.
Широко отворени сини очи, втренчени в неговите. Устните на Лизи се разтвориха. Тялото й се отпусна в ръцете му, докато той я притискаше още по-силно към себе си. Можеше да долови бързото вдигане и спускане на гърдите й, притиснати до неговите.
Тези красиви разкошни гърди, които толкова го изкушаваха.
Красиви гърди…
Целуни я!
И тъй като не бе в състояние да се въздържи, Джон затвори очи, сведе глава и я целуна там пред всички — пред Бога, разярения лейтенант и ококорения, захилен Томас Гейнс.
2
Ръцете му бяха силни, устните твърди и настойчиви и Лизи, която в някакъв глупав порив бе вдигнала ръка да го удари, усети как заравя пръсти в косата му. Кръчмата, зяпналите посетители, дори разяреното лице на лейтенанта — всичко се изпари от съзнанието й.
Ето какво било да те целунат истински. Гореща вълна, объркване и под всичко това един смущаващ копнеж, който заплашваше да прати всякакви останки от здравия й разум право в комина над огнището.
Лизи изстена, протестирайки, и се заизвива в ръцете му, като се мъчеше да го отблъсне. Той отстъпи по-лесно, отколкото бе очаквала; когато се отдръпна, тя се олюля край него, останала без опора, замаяна и изчервена от гняв и срам.
Старият Томас хлъцна. Някой в залата зад нея се изсмя на глас. Вместо да я пусне, нахалникът я държеше здраво, но вече насочи вниманието си към Ламбер.
— Съжалявам, лейтенанте. За бирата, искам да кажа. — Той пусна хитра съучастническа усмивка, сякаш на света нямаше нищо по-обикновено от това, човек да залее с чаша бира гащите на някой офицер на негово величество. — Няма да се извинявам за целувката. — И се усмихна още по-широко. — Сигурен съм, че разбирате.
За миг Лизи помисли, че Ламбер ще скочи през масата и ще сграбчи мъжа право за гърлото. Вместо това обаче той грабна наметалото и го метна на раменете си. Хората му стояха отстрани като вързани кучета, онемели от възмущение, че един прост колонист е надвил началника им, и с явната надежда, че ще им бъде позволено да му дадат някой и друг урок по добро държание.
Ламбер сякаш бе забравил за тях. Гневният му поглед бе втренчен в противника, лицето му бе застинало, сковано от ярост.
— Ако бях на ваше място — изсъска той, — щях да намеря уместен повод да си тръгна оттук още преди да се е съмнало.
Заплахата бе несъмнена. Той кимна към Лизи, но в жеста му нямаше и капка дружелюбие.
— Госпожо Тинсдейл.
— Лейтенанте — отвърна Лизи, без да си даде труда да направи реверанс.
— Наистина ми се иска да не беше изсипал тая бира върху лейтенанта, Оливър.
— Трябваше, Бес. Нали не очакваш от мене да стоя безучастен, докато онова псе мляскаше нашата Лизи?
— Не. Разбира се, че не. Те са истински животни. Навлечи им червената куртка, и вече си мислят, че са Господ. Само че… — Бес сви вежди, явно загрижена.
— Само че какво, Бес? — настоя Оливър, когато тя не довърши думите си.
— Само че сега той ще мисли, че Лизи го е направила, и няма да й прости, че го е изложила пред всички.