Беше си поставила за цел да дразни войника на всеки пет минути само заради удоволствието, както и да не го оставя да се чуди какво ли може да прави тя, ако пази прекалена тишина.
Планът й действаше много добре, макар че тъмнината и студеното доста я бавеха. Беше успяла, доколкото й позволяваше малкото време, да проучи нещата около себе си, докато все още имаше светлина, и сега усилено трупаше застрашителна кула от столове, масички, прашни стари картини и покрити с паяжина джунджурии. Цялата конструкция трябваше да се срути със страхотен трясък, когато Лизи станеше готова. Тя само трябваше да дръпне шнура от завеса, който бе вързала за крака на един счупен стол в основата на купчината.
Щеше да бъде много по-лесно да счупи прозореца и да избяга, но стаята беше на третия етаж, високо над корнизите, и никак не й се искаше да пада от такава височина. Единственото предимство на нейния изолатор беше това, че вбесеният лейтенант бе заповядал да я затворят някъде, където да не може да я чува, което означаваше, че и никой друг няма да я чуе. Никой, тоест, с изключение на драгуна пред вратата й.
Лизи спря за миг, за да потърка ръце и да духне на пръстите си, опитвайки се да ги стопли поне малко.
Само да не беше толкова ужасно тъмно и студено. Джон по чудо не й изви врата, когато го бе ударила в стаята си, която също беше толкова студена, тъмна и потискаща. Дори само мисълта я накара да потръпне.
Той си имаше призраци, които да му правят компания.
Като повечето вирджинци, и Джон се бе сражавал с индианци. Смяташе се за доста опитен в безшумното промъкване из горите. Смяташе, че този опит тук ще му дойде много добре.
Но грешеше.
Избягването на летящите томахавки не можеше да се сравнява с рисковете да се движиш в неосветени чакални, където безбройните столове и маси бяха като че ли поставени там с едничката цел, да се изпречат пред непредпазливия… или пред неканения гост.
Една грозна, издута табуретка за крака с резбовани позлатени крачета и с ярка тапицерия бе причината за неговия провал.
Джон можа много добре да се увери колко грозна е тя, защото трите червени куртки, които нахлуха в стаята след него, го свалиха на пода само на няколко инча от нея и той можа да й се наслади от перспективата на дървояда, когато един слуга дойде с купчина свещи в ръка.
Слугата взе табуретката, запухтя над нея, изправи я и след това внимателно отупа праха от чудовищния мебел.
— Негова светлост много обича това столче. Не ми се мисли какво ще каже, ако чуе, че така са го ритнали.
— Кажи на негова светлост, че така става, когато разни пропаднали престъпници се щурат наоколо — отвърна единият от драгуните.
По тона на гласа му можеше да се съди, че изобщо не му е хрумнало да мисли за табуретката.
За разлика от пъпчивия новобранец този войник беше достатъчно опитен, за да започне веднага да претърсва джобовете на противника си. Никакви усилия не му струваше да открие пистолетите на Джон.
— Хубави пистолета си има тоя — отбеляза войникът и примижа, за да ги огледа по-добре — Хубави пистолети.
Той си присвои и двата, после смушка Джон в ребрата с върха на доста мръсния си ботуш.
— Ставай, хайде. Добре, че се спъна. Лейтенантът страшно иска да си поговори с тебе, напоследък ни направи живота черен.
— Съжалявам да чуя това — каза Джон.
— Сега ще си платиш. Хайде, ставай, иначе ще трябва да те влачим за краката.
Също за разлика от новобранеца тримата драгуни гледаха да стоят по-далеч от него. Нямаше никаква възможност да сграбчи единия от мускетите за дулото и да го измъкне от ръцете на войника, преди другите да успеят да му дойдат на помощ.
Джон въздъхна и бавно се изправи на крака. Нещата изобщо не се развиваха така, както беше планирал.
Готово. Още една табуретка и цялата пирамида щеше да се сгромоляса съвсем самичка.
Лизи нервно изтри длани в полата си, после се наведе да провери дали шнурът от завесата е все още здраво завързан за крака на стола. Доволна от огледа, тя хвана другия му край и тежкия бастун, който беше открила сред купчините вехтории. След това внимателно заобиколи кулата си и стигна до вратата.
Когато се оправи с тая неприятност, най-напред ще фрасне един на Джон, задето я забърка в това, а после ще се наплаче, за да си облекчи нервите.
А след това ще сграбчи Джон и ще се люби с него, докато и двамата не могат повече да се помръднат.
Но най-напред решително трябва да го фрасне.
Тя си пое дълбоко дъх, стисна по-здраво бастуна и дръпна шнура.
Ламбер бе толкова доволен да го види, колкото бяха предвидили драгуните. Той стана от стола си пред камината и се приближи до него.