Виоланте Беатрикс от Бавария се изправи и тръгна след сина си. Болеше я за близнака, когото беше изгубила, но още повече я болеше за близнака, когото беше намерила.
Пое към двореца си като в някакъв сън. Не знаеше какво да мисли. Ако Рикардо не вземеше участие в надбягването, Деветимата щяха да му отнемат наследството. Но той дали някога щеше да свикне с мисълта за това свое наследство?
Спря пред портите на двореца, където служителите на общината вече подготвяха терена на площада за вечерта — разпръскваха пясък и пепел на почтително разстояние от краката й. Тя вдигна очи към кръглата розетка в горната част на стените, която носеше знака на Христос. А под нея — един езически символ: вълчицата, кърмеща своите близнаци. Единият сучеше, а другият гледаше напред, както правеха винаги, както бяха направили и нейните близнаци. Според легендата Ромул основава Рим и умира, а Рем остава жив, за да стане баща на Сений, който пък основава Сиена.
Но Ромул не беше мъртъв. Той беше жив и приближаваше към града й. Ромул беше кукловодът на Деветимата.
Изведнъж тя се събуди от съня си, измествайки мислите си от личното към политическото. Ромул. Пое отново напред, но този път по-бързо и целенасочено. Тук имаше една статуя, там още една.
След като бе извървяла доста голямо разстояние и бе преброила дванайсет статуи, тя се върна в двореца, извади картата на града от скрина и започна да отбелязва местоположенията им. Оказаха се на ключови, стратегически места из целия град — широки улици, градски порти. Обгръщаха сърцето на Сиена, цитаделата и двореца, и ги отрязваха от останалата част от града. Тя се зачуди как не ги бе забелязала преди. Дали пък Ромул не възнамерява да използва някак си тези точки?
Съзнателно избягвайки девера си през останалата част от деня, Виоланте проследи от прозореца си последните гонки на конете преди Палио, но не зърна никъде Рикардо. Твърдо решена да бъде готова за всичко тази вечер, тя се насили да хапне нещо в стаята си, а после и да поспи, макар че сънят не дойде. Затова пак стана и се запъти към библиотеката — нейното пристанище и утеха. Но днес не посегна към „Смъртта на Артур“. Знаеше, че ако Рикардо никога повече не се върне при нея, тя никога повече няма да хване тази книга. Вместо това свали от рафтовете своя екземпляр на „Божествена комедия“ на Данте Алигиери, подвързана в кожа, червена като кръв. Отнесе книгата обратно в стаята си, излегна се на леглото и отвори директно на „Чистилище“, където живееше Пиа от старите времена — където живееше и днешната Пиа. Незнайно защо Виоланте бе решила, че трябва да си припомни историята на първата Пиа Толомей.
Трябваше да си припомни как първата Пиа бе умряла.
Шестнайсета глава
Кулата
В „Чистилището“ на Данте поетът среща млада и красива жена, пристигнала тук след убийството й.
Игрите Палио.
Цяла година планиране, десет мъже, десет коня, три обиколки на площада и всичко свършва в един-единствен миг.
Игрите Палио бяха центърът, игрите Палио бяха самата Сиена. Да ги познаваш, означаваше да знаеш всичко за този град.
През този августовски ден Сиена беше убийствено гореща. Ала въпреки горещината хората, сбрали се тук, за да зърнат Палио дел Асунта, изглеждаха по-многобройни от всякога. През други дни красивата обърната раковина на Пиаца дел Кампо беше тиха и безлюдна, но днес беше претъркана с хиляди жители на Сиена, които биеха барабаните си и развяваха знамената си. Даже скорците се насъбраха, за да гледат състезанията Палио под горещия син кръг на небето над конната писта. Те се носеха над върховете на кулите, събираха се в перестите облачета, за да се разпръснат наново като мастило във вода, цвърчащи и те от вълнение.
Всички през този ден на дните имаха своя роля в игрите — от най-височайшата до най-нищожната. Пиа от рода Толомей се чувстваше по-низша от всички, но и тя имаше своята роля в този спектакъл. Тя беше отново просто зрител, от когото се очакваше да вика за съпруга си и нищо повече. Но тя нямаше никакво намерение да вика за съпруга си, о, не! Пиа от рода Толомей щеше да гледа как съпругът й се състезава в Палио и да се моли по време на надпреварата той да бъде убит.