Выбрать главу

Моментът настъпи. И ето че тя отново беше на балкона. Вляво от нея, на канапето, пак седеше Джан Гастоне, повтарящ непрекъснато, като сатанинска литания, името на Дами. Вдясно от нея, седнала колкото е възможно по-далече от омразния си брат, беше Анна Мария Луиза де Медичи — висока, с патрициански черти, величествена в синята си рокля. А зад тях, в сенките, новият велик херцог на Тоскана се бе облегнал на рамката на вратата и се оглеждаше, както подозираше майка му, за Пиа Толомей.

Виоланте прочисти гърлото си.

— Добри хора на Сиена! — започна високо, изчаквайки утихването на тълпата. — Имам да ви кажа нещо от изключителна важност! И то е следното.

Нещо блесна в лицето й. Тя вдигна ръка, за да заслони очи, и замълча. Насочи поглед надолу и в някаква странна игра на светлината един слънчев лъч попадна точно върху златната монета на Пиа, прониза въздуха и се отрази право в очите на херцогинята.

* * *

Пиа от рода Толомей размишляваше върху коварната ирония на това да получиш каквото искаш.

Нело беше мъртъв и тя беше свободна. Преследван от кредиторите си, Фаустино вече нямаше никакъв интерес към снаха си. Нейният собствен баща Салваторе, борещ се със сходни проблеми, очевидно бе заел същата позиция. И така, в деня на прокламацията на Виоланте Беатрикс де Медичи, Пиа Толомей се оказа насред групата жители на квартала на Кулата, все още неизтрезняли от радостните пиршества по случай победата в Палио, хванала под ръка Доменико Бруни. От хванатите им ръце не ставаше много ясно дали старецът крепеше момичето, или момичето крепеше стареца.

Пиа напрегна очи, търсейки Рикардо назад, в сянката на балкона, защото знаеше, че е там. Запита се дали той я вижда и за всеки случай завъртя медальона си така, че да улови слънцето.

* * *

Виоланте сведе очи към Пиа, застанала до бащата на Рикардо — Доменико. И двамата стояха безмълвни и бледи, лицата и на двамата представляваха олицетворение на болката и разрухата. Обърна се към Рикардо и забеляза по неговото благородно лице същото чувство на пълна загуба. А вляво от нея — Джан Гастоне, огромен, жалък, съсипан от величието.

Съсипан от величието.

Но защо трябва да иска подобен живот за сина си? Защо трябва да му налага императива на неговото наследство за сметка на личното му щастие и това на Пиа? А Доменико Бруни, този беден добряк, какво беше неговото престъпление — че е отгледал едно сираче с много обич и всеотдайност ли? Тя, която вече бе изгубила веднъж син, би ли могла да стовари отгоре му тази най-злощастна от всички съдби по света? Би ли могла да качи Рикардо насилствено на трона, а оттам да го принуди да приеме брак, който той не желае? Толкова много членове на династията Медичи бяха нещастни заради браковете си без любов — Анна Мария Луиза, Джан Гастоне, самата тя и Фердинандо. А Джан Гастоне пък беше разрушен допълнително от амбиция и разгулен живот.

И изведнъж Виоланте Беатрикс от Бавария разбра какво трябва да стори. В крайна сметка именно тя го бе проумяла — че свят, управляван от жени, ще бъде добре управляван свят.

Сега тя се обърна отново към насъбралото се множество и пак започна:

— Добри хора на Сиена, напоследък станахме свидетели на две състезания Палио, с разлика от само няколко седмици. И двете завършиха с трагедии.

В този момент тя забеляза в тълпата побелялата глава на Фаустино Капримулго, прегърбен под бремето на тежката си загуба — на синовете си и на богатството си.

— Следователно — продължи херцогинята — като част от моята служба като ваша управителка, роля, която възнамерявам да изпълнявам още много години — на това място тя със задоволство чу радостното жужене на тълпата и дори няколко по-силни възгласа, — днес имам задачата да регулирам правилата за Палио. Някои от тях са стари, други са нови, но от този момент нататък всички те ще бъдат систематизирани и неотменими. По този начин можем да продължим да живеем мирно и щастливо през идните години, начело с мен като ваш единствен управник и херцогиня. Поради това съставих следния закон, в който заявявам, че, точка първа: в жребия за Палио участват всички контради без изключение, от които на случаен принцип се избират само десет.