Пиа изслуша литургията така, сякаш всичко това се случваше с някой друг, а не с нея. Неспособна да погледне към жениха, тя плъзна пресъхналите си от плач очи към огромната недовършена стена на нефа, започната в дните на Деветимата и изоставена, когато парите им свършиха. Това беше паметник на разхищението, въплътено в камък. Самата тя бе човешкото въплъщение на разхищението. Деветнайсет години на обещания, отглеждана, обучавана и пазена като дъщеря на контрада Чивета, свършваха тук — също недовършени, в деня на бялата рокля.
Започна да я обхваща паника. Разтрепери се и стисна устни за всички необходими отговори. И когато се стигна до обетите, тя отказа да проговори. Последва ужасяваща сцена, в която баща й и Николета се заеха да я увещават, после да я заплашват, а накрая да се опитват с пръсти и нокти да й разтворят устата насила като на животно, докато от нея не потече слюнка.
Накрая Нело се приведе към нея и прошепна в ухото й така, както бе сторил преди брат му:
— Виченцо ми каза, че си уплашена от историята за курвата на Бенедето.
Пиа беше толкова шокирана, че се насили да го изслуша. Все пак момичето нямаше и тринайсет години.
— Нямам право да петня паметта му. Затова трябва да ти кажа, че не той, а аз я обесих на куката за бутове. Защото ние си споделяхме всичко с Виченцо, да, всичко!
Пиа се люшна напред от ужас и се вгледа в очите му, надявайки се той да се е пошегувал. Но той само кимна и допълни:
— Аха, виждам, че ме разбираш, нали? Защото не можехме да й позволим да се разприказва. Но има моменти, в които трябва да мълчиш, и други, в които трябва да говориш!
От този момент нататък Пиа изпълняваше всичко, което се иска от нея. Позволи на Нело да й постави на пръста пръстен — като орел, поднасящ й кървав диамант с човката си. Изстрада целувката му за наслада на всички присъстващи. Хвърля монети към възторжената тълпа на площада. Дори хвана ръката на съпруга си, докато се връщаха към дома на Капримулго.
Дадоха й разрешение да се върне в стаята си, за да се подготви за пиршеството. Прекрачвайки прага й, Пиа се разпадна. Коленете й се подкосиха и тялото й бе разтърсено от горки ридания, които уплашиха самата нея с ожесточеността си. След известно време притисна ръце към устата си, опитвайки се да се успокои. Потърси огледалото. Знаеше, че ако се появи разчорлена на вечерята, ще бъде наказана. Но Николета бе отнесла огледалото — може би от страх да не би господарката й да го счупи и да си причини нещо със стъклото. Тази мисъл обаче й даде една идея.
Преди да слезе за вечеря, тя извади една от иглите с перли от косата си и започна да я забива многократно в китката си. Не се опитваше да сложи край на живота си — беше едновременно прекалено смела и прекалено страхлива за подобно дело. Просто през последните няколко дена бе започнала да става изобретателна. Като държеше китката си максимално далече от роклята си, за да не остави петна, тя разпръсна тъмни пръски кръв върху чаршафа — там, където снощи би трябвало да са лежали бедрата й, за да наподоби начина, по който изглеждаше постелята й веднъж месечно.
Първият път, когато това се бе случило — когато тя току-що бе навършила тринайсет, си бе помислила, че умира. Без майка тя нямаше представа какво става с нея. Прекалено добре възпитана, за да говори за лични неща с прислугата, тя се моли в продължение на четири дена, докато кървенето продължи — и накрая то спря. За да се върне на следващия месец. Вече напълно зряла и наясно със ставащото с нея, тя реши да превърне това проклятие в благословия. Откъсна една тясна дълга лента от долната си риза и я напои обилно с кръвта от китката си, едновременно с това притискайки раните си, за да спре кръвта. Когато кървенето спря, тя постави и ризата, и тясната лента в сандъка за перачката. Знаеше, че Николета ще ги види — тя виждаше всичко. И дано това бе достатъчно, за да задържи Нело далече от леглото й!