Пиа се оттегли в покоите си при първа възможност, с натежала глава, замаяна от деня, който бе принудена да изтърпи. Сватбеното пиршество й бе поднесло една изненада, сякаш за да й се подиграе допълнително — непознатият конник, когото бе зърнала на Палио, онзи, когото тайничко бе избрала за свой защитник. Разликата между него и Нело беше още по-голяма, отколкото между него и Виченцо, но когато видя конника да напуска пиршеството със съпруга й, тя автоматично го припозна като съратник на Орлите и затова прокле и тримата наведнъж. Тях и всички останали мъже на земята, включително баща й — дано горят в ада! Нямаше никакъв смисъл да спори със Салваторе — вече беше твърде късно за това. Но докато седяха един до друг на масата, тя го бе помолила поне да й изпрати книгите и дрехите на майка й. Той бе отхвърлил молбата й с едно презрително махване на ръката и й бе обърнал гръб, за да продължи обсъждането на квотите за зърно с големците на Орлите. Пиа подозираше, че той бе забравил думите й в мига, в който са били изречени.
След края на пиршеството се бе качила в покоите си и там бе седяла и гледала изгряването на луната с все по-нарастващ ужас. Чаршафите й бяха сменени, което щеше да рече, че Николета със сигурност е съобщила на Нело, че тя страда от ежемесечната си женска болест. Сега Пиа се молеше това да бъде достатъчно, за да го държи далече от нея, дори в първата им брачна нощ.
Ала той дойде. Чу стъпките му по стълбите — кошмарни, очаквани и по-леки от тези на Николета. Когато влезе в стаята й, косата му беше разчорлена, розовите му очи проблясваха — същински демон. Когато се приближи към нея, тя забеляза и друго, което проблясваше — нещо в ръката му.
Малки конски ножици.
Пиа беше сигурна, че вече ще умре. Застина там, където си беше — седнала на леглото си. Той се приближи и започна да кръжи около нея като хищник. Но вместо да й пререже гърлото, награби къдриците й и започна една по една да ги кълца. Красивата й коса започна да пада около нея на черни масури върху бялото легло. В началото тя се хвана за главата, за да си спаси косата, но когато той започна да реже безразборно и пръстите й, заедно с косата, тя свали ръце и ги премести върху лицето си. Кръвта от тях се застича в очите й, но тя не й обръщаше внимание — всичко беше по-добре, отколкото да вижда лицето на Нело, докато кълцаше като обезумял красивите й къдрици. Отпусна се, остави го да я върти, накъдето си иска. Мислеше си, че само ако го остави да се изтощи, ще може да оцелее. Накрая, след като бе задоволил бесовете си, той я изправи грубо на крака. Постави я пред прозореца, превърнал се в огледало благодарение на мрака навън и лампата вътре.
Тя се погледна безстрастно, сякаш това се случваше на друг човек — така, както се бе гледала, когато той й остави белезите по ръката. Вече изглеждаше доста различно от преди — косата й стигаше до ушите и челото, лицето й бе на петна от собствената й кръв. Зад нея във въздуха се носеше сатирското, самодоволно лице на Нело. И тя си даде сметка, че е извадила голям късмет. С женската си мъдрост, далеч надскачаща невинността й, тя разбра, че ако не беше отрязал косата й, той щеше да я изнасили, ако ще и да кърви.
— Така! — просъска победоносно Нело. — Хайде сега да видим дали онзи ще ти се усмихва!
Когато той си тръгна, Пиа вдигна ножиците от пода и изтри от тях собствените си кичури. Докато правеше това, забеляза, че ръцете й треперят, но сякаш принадлежаха на друг човек, не на нея. Погледна отново отражението си в прозореца и след като успя да овладее донякъде ръцете си, се опита да подравни косата си и от двете страни, а после и новия черен бретон, падащ върху челото й. Забеляза, че от очите й се застичаха огромни сълзи и започнаха да се плъзгат на воля по бузите й. Значи вече я наказваха и за действията на другите, не само за нейните собствени. Докато подравняваше косата си, пак прокле наум конника. Беше платила твърде висока цена само заради това, че той я бе заговорил и й се бе усмихнал. От друга страна, неговата усмивка беше единственият хубав момент през целия този кошмарен ден. Той беше единственият мъж, който се обърна към нея с въпрос, но така, сякаш, наистина се интересуваше от отговора.
Яздите ли?
Във вцепенения й мозък започна да се оформя една идея. Ако се научеше да язди, щеше да може да избяга по-лесно от Нело. Без кон нямаше никакъв начин да се измъкне от този притиснат между хълмовете град. Налагаше се да си подреди мислите. Мисли, мисли!
Наведе се и пъхна ножиците в ботуша си. Никога повече нямаше да остане невъоръжена в присъствието на съпруга си. Докато се привеждаше, монетата на Клеопатра се свлече от гръдта й и я удари право в зъбите, клатеща се, въртяща се на верижката си. Изправяйки се, Пиа Толомей улови отражението си в прозореца. Светлината в стаята бе напълно достатъчна, за да си даде сметка колко много прилича на тази древна и отдавна мъртва царица.