— Не — каза той твърдо. — Изобщо не се срамувам.
6.
Четно или нечетно
Вратата се хлопна с трясък и чухме стъпките на Дракан надолу по стълбата. Накъде ли се беше запътил? Дали щеше отново да мине покрай драконите?
— Мамо, тези дракони истински ли са?
— Дракони?
— Там, в леговището.
— А, тези ли? Не знам, всъщност аз не ги видях. Беше тъмно, а и вървях насред голяма група мъже с факли. Но се носеше гадна миризма и всички бяха много нервни. Оттам ли минахте? Само двамата?
Аз кимнах. Бях чула всяка дума от разказа на Дракан за убийствата и извършителя им, но драконите бях видяла със собствените си очи и все още усещах миризмата им в ноздрите си. В този миг се страхувах от тях повече отколкото от — как се казваше?— онзи Никодемус, когото Дракан наричаше чудовище.
— Ела тук. Плитката ти се е разплела.
Тя винаги се разплиташе. Така става, като имаш коса като конска опашка. Днес обаче мама беше по-внимателна, докато сплиташе отново едната от двете ми дълги дебели плитки.
— Изплаши ли се от драконите? — попита ме тя.
— Бяха противни. С люспи като на змии. И разкъсаха едно цяло теле само за секунда.
Мама стегна кожената връвчица колкото се може по-здраво около края на плитката ми. Знаех, че въпреки това плитката пак щеше да се разплете, може би дори още преди Дракан да се върне. Мама остана зад мен още миг и допря бузата си до косата ми.
— Не се страхувай — успокои ме тя. — Той е ядосан, защото не му казвам това, което иска да чуе. Но няма да ти стори зло. Не би посмял.
— Мамо… Но той те погледна право в очите.
Тя въздъхна и ме прегърна.
— Да. Аз самата не знам какво означава това. Факт е, че не изпитва срам. А господарят Никодемус, когото са набедили за убиец… Той съжалява за много свои постъпки, но не и за тази. А е толкова млад, Дина, само на седемнайсет — малко по-голям от Давин. Никой не ми вярва — нито Дракан, нито блюстителят на закона, но аз съм убедена, че той е невинен.
— Кои са жертвите?
— Самият владетел на крепостта — старият граф Ебнезер, снаха му Адела, вдовица на по-големия му син, който загина преди половин година при разбойническо нападение, и внукът му Биан.
— Но защо… някой ще иска да ги убива?
— Никодемус е по-малкият син на графа. Говори се, че той искал да се ожени за Адела след смъртта на брат си, но граф Ебнезер не му позволил. Затова той се напил и в момент на умопомрачение убил баща си, а след това и Адела — или защото го отхвърлила, или защото отказала да прикрие деянието му. А що се отнася до сина й, малкия Биан… може би заради това, че видял всичко. Или пък чисто и просто не е можел да спре. Всичко изглежда очевидно. Открили са го мъртво пиян в преддверието, целия в кръв и с ножа в ръка. Нямал никакъв спомен от случилото се и нищо не можел да обясни. Блюстителят на закона е убеден във вината му, както аз — в невинността му. Не го е извършил той.
Тя ме обърна, за да вижда лицето ми, точно както беше направила и с Дракан. Беше бледа и имаше тъмни кръгове под очите. Най-вероятно изобщо не беше мигвала, откакто тръгна от къщи в бурята.
— Това, което Дракан иска, е ужасно. Да накараш някого да повярва, че е сторил такова чудовищно злодеяние, и то когато е невинен… Това би било престъпление, също толкова зловещо като самите убийства. Разбираш ли?
Аз кимнах.
— Но ти можеш ли? Можеш ли да го накараш да повярва, че е бил той?
Лицето на мама изведнъж стана строго и сурово.
— Защо питаш?
— След като съм твоя ученичка, трябва да знам на какво е способна една Жрица на срама.
— Може и да мога, може и да не мога. Но дори не искам да опитвам. Разбираш ли? Не мога да сторя нещо, от което самата аз ужасно ще се срамувам. Затова… — тя сложи ръце върху раменете ми. — Дина, ако Дракан наистина изпълни заканата си… трябва да проявиш смелост и да ми се довериш. Никодемус е само едно голямо дете със съвсем обикновени прегрешения. Той не е чудовището, което го изкарват.
Когато Дракан се върна, слънцето почти беше залязло, а небето бе нашарено от златисти и пурпурни облачета. В началото той се спря на прага и ни наблюдаваше. Ние седяхме на прозореца и играехме на „Четно или нечетно“ с няколко дребни монети, които мама намери в кесийката си.