— Четно — предположи тя, сякаш изобщо не беше забелязала Дракан.
— Нечетно — отвърнах й аз и й показах трите монети, които стисках в ръка.
Мисля, че това го ядоса. Той направи няколко крачки и тръшна вратата след себе си.
— Е? — рече Дракан.
— Какво „е“? — попита мама, което го вбеси още повече.
— Очаквам отговор, госпожо. Къде ще прекара нощта дъщерята на Жрицата.
— Вкъщи, надявам се. В собственото си легло. Господарю Дракан, тази комедия продължи твърде дълго. Прекрасно разбирам колко сте разгневен и ужасен от това злодеяние, но аз изпълних дълга си на Жрица на срама и сега искам да си отида у дома.
— Не, госпожо, аз не разигравам комедии. Мисля, че спокойно можем да осъдим Никодемус и без помощта на Жрицата. Но искам той да осъзнае, че е виновен. Дина, ела тук.
Погледнах колебливо мама, но светлината беше вече толкова слаба, че не можех да прочета изражението на лицето й.
— Оставете момичето на мира. То нищо не е сторило.
— Нито пък Биан — каза Дракан тихо и ме хвана за ръката. — Ела, Дина, да вървим.
Аз се задърпах. Лесно беше да си смел на дневна светлина, но сега, когато мракът се спускаше, исках да остана при мама. Но Дракан имаше други планове. Той ме дръпна толкова силно, че въздухът изсвистя през зъбите ми.
— Е? — попита отново Дракан — Можете да сложите точка на това още сега. От вас зависи, госпожо.
Мама вдигна глава.
— Върви с него, Дина — рече ми тя спокойно. — И помни какво ти казах. Никодемус нищо няма да ти стори.
Въпреки това се страхувах. Но мама изглеждаше толкова горда и спокойна, че ми се прииска да й дам повод да се гордее и с мен.
— Не е необходимо да ме държите, господарю — казах му аз с най-хладния и учтив тон, на който бях способна. — И сама мога да ходя.
Мама се усмихна. Върху лицето на Дракан се изписа такова изражение, сякаш му беше влязло нещо в кривото гърло. Все пак ме пусна и аз тръгнах към вратата с уверена и спокойна крачка, без да се обърна.
7.
Чудовището
В килията миришеше почти толкова лошо, колкото при драконите. Той беше повърнал няколко пъти, но разстланата по пода слама едва ли е била много чиста и преди това.
— Ако ще нощувам тук, трябва да почистите.
— Дракан каза…— започна един от пазачите, но аз улових погледа му. Бях сигурна, че и мама би използвала дарбата си в този момент.
— Как не ви е срам да се отнасяте така с друго човешко същество! — опитах се да звуча точно като мама, когато говори с гласа на Жрица, и мисля, че донякъде успях. Стражът сведе глава и не ме погледна повече.
— Можем да махнем сламата — каза ми той. — И да донесем вода. Но точно сега няма откъде да намеря нова слама.
— Вода, идеално. Но нека да е топла, поне две кофи. Ако може и малко сапун.
Пазачът кимна, без да вдигне поглед.
— Карман, донеси метла — извика той на един от останалите стражи. — А вие двамата, намерете вода.
Приближих се до решетката на килията и надникнах вътре. Никодемус лежеше върху една зидана пейка. Той не погледна към нас, дори когато Карман се върна с метла в ръка и отворихме вратата. Докато Карман измиташе мръсната слама навън, останалите четирима пазеха затворника с вдигнати копия, но той не помръдна.
— Оттук нататък се оправяй сама — сопна ми се Карман сърдито. — Само като гледам това чудовище, ми се повдига. Моля, заповядайте, госпожице.
Той остави кофите с водата в килията, отвори ми вратата и се поклони иронично, сякаш бях някоя изискана дама, която отива на празненство. Аз влязох в килията и решетката се затръшна зад мен.
Никодемус лежеше на една страна, с лице към стената. Ризата му, някога бяла, беше от най-качествен лен с везба в синьо и златисто. Сега беше по-скоро кафява и съдрана на едното рамо. Част от дългата му тъмна коса бе прибрана в конска опашка. Не виждах лицето му.
— Господарю Никодемус? — промълвих аз нерешително.
Отначало сякаш не ме чуваше. След малко се обърна и бавно се изправи. Седемнайсетгодишен, така бе казала мама, но в момента изглеждаше хем по-голям, хем по-малък. Лицето му изразяваше едновременно самообладание и отчаяние. Брадичката, носът и едната му буза бяха подути и насинени. Явно се бяха отнесли доста жестоко с него.
— Момиче? — промълви той учудено. — Какво правиш тук? Коя си ти?