Поради някаква причина обаче вече не звучеше толкова подозрително. Сякаш това, че някой може би беше по петите ми, го поуспокои. Странно момиче. Но аз бях прекалено уморена, за да се чудя, да мисля или да правя каквото и да било друго, освен да спя.
Някой ме ръгна с лакът.
— Ей! Ей, хъркало! Събуди се!
Отворих очи. Не беше съвсем светло, но и нощта почти си бе отишла.
— Премести се. Искам да изляза, а ти ми пречиш.
Аз с усилие извърнах глава. До мен лежеше момиче с чорлави руси плитки и ме буташе. Коя е тя? Къде съм? И защо се чувствам толкова зле?
Тогава изведнъж си спомних всичко. Мама. Дракона. Днес беше денят. Днес беше, а аз лежах под една каруца в някакъв заден двор в Скиденстад, докато Нико и учителят Маунус мислеха, че съм при Вдовицата. А момичето със светлите плитки беше същото, с което делих едно скривалище през последните часове на нощта. Светкавично отново затворих очи, за да не срещна погледа й, но тя не забеляза.
— Хайде, мързел такъв. Размърдай се!
— Да, добре, само по-спокойно — измърморих аз, като самата хич не бях спокойна и понечих да се надигна.
В мига, в който помръднах, ухапаната от дракона ръка започна да ме боли толкова силно, че останах без дъх. Няколко сълзи се промушиха през затворените ми клепачи и се търколиха по бузите ми.
— Какво има? — попита ме момичето.
— Аз… ударих си ръката — процедих през стиснати зъби.
Туп, туп, туп — пулсиращата болка скоро трябваше да спре.
Сламата, която беше използвала за легло, прошумоля.
— Да, виждам — каза ми момичето. — Кървяла е — даже много е кървяла.
Аз отворих очи и погледнах сама. Беше право. Целият ръкав от лакътя до китката ми бе покрит с тъмни петна засъхнала кръв. А аз се бях надявала да стигна незабелязано до къщата на Вдовицата. Всеки, който видеше тази ръка, щеше да се вгледа в мен.
Крадешком огледах момичето. Пуловерът му представляваше някаква неясна смесица от кафяво, жълто и бяло, най-вероятно беше изплетен от остатъци прежда. Носеше и черна, дълга до петите пола.
— Какво искаш, за да си сменим дрехите? — попитах я аз.
— Знаех си! Някой те преследва!
Направих се, че не съм я чула.
— Мога веднага да ти дам четири шилинга — отвърнах аз. — Ще получиш повече, като дойдеш да си вземеш дрехите от… едно място, за което ще ти разкажа по-късно.
Тя помисли малко.
— А откъде да знам, че няма да ме измамиш? Четири шилинга са доста малко за тези дрехи.
Не знаех какво да й отговоря.
— Няма да те измамя…
Не разполагах със солиден довод, който да я убеди.
— Нови са ми — добави тя и прокара ръка по полата си. — Една от жените, чиито дрехи мама пере, й ги е дала и са много запазени. Голям скандал ще се вдигне, ако, ако…
Тя млъкна и се опита да улови погледа ми, но аз, разбира се, гледах встрани. Не мисля, че можех да добавя още нещо. Само стоях неподвижно и се държах за ръката, докато я чаках да реши.
— Ела с мен вкъщи — каза тя внезапно. — Можеш да вземеш старата ми пола, и без това за нищо не става вече. И пуловера. Него веднага ти го давам.
Сега аз не знаех дали мога да й се доверя напълно. Вкъщи… Какво правеше тук, щом имаше дом? А ако тръгнех с нея, какво щях да правя, ако се беше досетила коя съм? Или пък мислеше, че преследвачите ми щяха да платят за мен. Но какво можех да сторя? Нямах много възможности. А и въпреки всички приказки за ножове и така нататък, нямаше вид на измамница.
— Е? — попита ме тя. — Идваш ли?
Аз кимнах.
— Да.
— Да тръгваме тогава.
Тя съблече пуловера си и ми го подаде. Тогава разбрах, че не само аз имах основания да се оплаквам тази сутрин. Шията и раменете й бяха целите синьо-черни, сякаш бе паднала или някой я беше бил. Тя видя, че гледах синините й, но нищо не каза.
— Как се казваш? — попитах я аз.
— Роза. А ти?
Дали хората знаеха името на дъщерята на Жрицата? За миг се изкуших да измисля някакво име, ей така, за всеки случай. Но нещо ме накара да се откажа. Предчувствах, че щеше да ми струва скъпо да излъжа Роза.
— Дина.
Не остана изненадана, че чува име на момиче. Може би защото бяхме говорили в тъмното, когато не можеше да види момчешките ми дрехи. Тя само кимна, изплю се в ръката си и ми я подаде, както правят хората, когато сключват сделка. Аз също се изплюх в моята и ги стиснахме. Не мисля, че някоя от нас знаеше за какво точно се бяхме договорили, но все пак имахме усещането, че можем да си вярваме.