— Каза, че е дошъл да помогне — рече госпожа Петри. — В началото мислех, че не съм чула добре. Дошъл, за да помогне? На кого да помогне? Вероятно не на мен?
Обърнах се. Мъжът продължаваше да седи и бавно и спокойно пушеше лулата си. Не се беше изправил, а и в стаята не бяха влетели няколко други стражи с въже и чували.
— Ти си много силна, малка Жрице — каза ми той. — Повече, отколкото предполагаш.
— Какво искаш да кажеш? — прошепнах аз.
Какво ли беше намислил?
— Искам да кажа, че цяла нощ не съм мигнал заради това, което ти накара Милостивата дама да изрече.
Милостивата дама? Дали имаше предвид… Сигурно говореше за майката на Дракан. Призрачната дама. Така беше справедливо — бе ми отвърнала тя, когато я попитах защо бяха убили малкия Биан. Това беше чул главният стражар.
— Служих на династията на Рауенс, откакто навърших шестнайсет — каза той. — Трудно ми беше да повярвам, че младият господар Никодемус е чудовище, способно да убие собственото си семейство. Ако не го бяха открили с ножа и с кръв по ръцете, никой нямаше да повярва. А и все още има подробности, които се нуждаят от обяснение. Но това, че Дракан се кани да екзекутира Жрицата на срама само защото тя твърди, че господарят Никодемус е невинен, говори само за себе си. Едва ли думите й биха му се стрували толкова опасни, ако не бяха истина. А ако не ги е убил господарят Никодемус, то трябва да е бил някой друг. Някой, който би имал изгода.
Не го каза направо, макар да знаеше, че тук няма хора на Дракан. Ако те хвърляха на драконите, защото твърдиш, че Нико е невинен, какво ли те очакваше, ако изречеш на висок глас, че Дракан е убиецът?
— Говорил ли си с други за това? — попита го Вдовицата.
Той наведе глава.
— С неколцина. Имам предвид неколцина, на които мога да се доверя.
— И?
— И ще направим всичко по силите си, за да спасим Жрицата и да отведем господаря Никодемус на сигурно място. В момента Дунарк се управлява от Ордена на дракона. Но ако зависи от нас, няма да е задълго. Давам ви дума.
— Добре — рече Вдовицата. — Ще ти повярваме, ако погледнеш Дина в очите и повториш обещанието си.
Не му се искаше особено — а и на мен, ако трябва да бъда честна. Бях уморена и ми се виеше свят. Ръката ме болеше, а и главата също. Нямах желание още веднъж да надниквам в съзнанието на непознат човек. Ковачът Рикерт все повтаря, че трябва да внимаваш какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне. Онзи ден — преди колко време беше? Имах чувството, че е изминала поне година от деня, когато вървях сама и ядосана през Биркене и исках хората да ме гледат в очите… Тогава и през ум не ми минаваше, че ще ми е толкова трудно, когато започнат да го правят. Но Вдовицата имаше право. Това беше единственият начин да сме сигурни. А и след онзи ден в Биркене бях разбрала едно. Възрастните можеха да те излъжат, измамят и надхитрят много по-успешно от децата..
Доста усилия му костваше да вдигне глава и да ме погледне в очите, но го направи.
— Заклевам се да служа на господаря Никодемус — изрече той бавно и тържествено. — Заклевам се да се опитам да сложа край на управлението на Ордена на дракона, доколкото е по силите ми. Заклевам се още да помогна да освободим майка ти.
Той не отмести поглед.
— Благодаря — казах аз. Вярвах му. Картините пробягваха помежду ни, но аз бях твърде уморена, за да открия връзката и да ги подредя. Горяща къща, сажди, които танцуваха над падналите трупове, блясък на стомана, вкус на кръв. Но не видях лъжи и срам. — Само едно нещо не разбирам… Как господинът е стигнал до госпожа Петри?
Аз продължавах да го гледам и той се примири. Дори се усмихна. Подаде ми една жълтеникава, смачкана хартийка.
— Бележката, която толкова искаше да си върнеш. Отне ми малко време, докато се сетя, че е написана с невидимо мастило, но накрая разгадах тайната й.
Аз я взех. Учителят Маунус не беше толкова непредпазлив, че да използва имена, но имаше следи, за които човек можеше да се хване, ако беше достатъчно хитър. Едва ли в Дунарк имаше много племенници, които можеха да доставят количествата упойващи вещества, за които учителят Маунус молеше. За какво ли щеше да ги използва? Може би щеше да приспи половината от населението? Или пък само един единствен дракон? С Нико не ме бяха включили в плановете си.