— Не трябваше да казваш на никого!
— Да, но тогава не знаех… беше просто — за по-сигурно. Беше преди да…
Преди да се погледнем в очите. До този момент аз бях едно странно момиче, което искаше да й плати, за да й заеме своите дрехи.
— Аз мога — започнах аз, но стражът, който ме държеше, ме дръпна предупредително за ръката.
— Мълчи и върви, момиче — нареди ми той.
Пазачите бързаха и не искаха ние да спираме дори за миг и да ги бавим. Край нас имаше хора, много хора. Можех да ги чуя и усетя — една бутаща се, блъскаща се тълпа, която с неохота ни пусна да минем.
— Тамян! Тамян! Купете си осветен тамян! — крещеше уличен продавач право в ухото ми. — Защитава от очи на вещици и други зли сили! Купете си тамян тук!
— Гледайте! — извика някаква жена изведнъж. — Хванали са дъщерята на вещицата!
— По дяволите! — промърмори този, който ме държеше. — Сега никога няма да минем!
Думите „дъщерята на вещицата“ отекнаха сред тълпата, която ни заобикаляше, и блъсканицата около нас се увеличи. Бе като примка, която все повече и повече се затяга.
— Дяволско изчадие — извика някой.
— Тя е само дете — намеси се друг, който стоеше по-наблизо.
— Дайте път! — изрева един от пазачите, а гласът му се извиси над гълчавата.
— Направете път, в името на Дракона! — чуваха се удари и тропот, защото хората на Дракан трябваше да използват дръжките на копията и щитовете, за да си проправят път през навалицата. Нещо мокро и слузесто ме уцели по рамото, но нямах представа какво е.
— Роза! — извиках аз.
— Тук съм — чу се някъде зад мен. — Почти стигнахме до портата.
Внезапно пазачът ме пусна и аз паднах върху нещо, най-вероятно крак. Задърпах чувала, исках да го сваля, исках да виждам. Някой друг от хората на Дракан ме вдигна и ме метна през рамо, сякаш бях чувал с вълна.
— Стига си ритала! — каза ми той. — Ще те изпусна!
Аз не ритах. Само дерях чувала. Стана ми по-леко сега, когато висях надолу с главата. Успях да издърпам края на чувала нагоре и поне устата ми беше свободна, та можех да дишам по-спокойно, но все още не виждах.
Прозвуча заповед, последвана от дрънчене и проскърцване на железни панти. Около нас се освободи място и гълчавата на тълпата се чуваше по-отдалеч. До ушите ми вече долитаха и други звуци — плисъкът на водата във фонтана на Гарвана в красивата Графска градина, на която обикновените хора можеха да се любуват само от разстояние, през решетката на Високата порта.
— Каква гюрултия! — каза един от пазачите. — Човек би си помислил, че никога не са присъствали на екзекуция преди.
— Това с дракона е нещо ново — добави друг. — Може би затова са дошли толкова много хора.
— Само дано не е започнало — рече трети. — Приятелят ми ни е запазил хубави места на върха на Гарнизонната порта. Ама на, непременно трябваше да ни изпратят да хванем тази малка вещица.
— Сигурно ще стигнем навреме — каза този, който ме носеше. — Не мисля, че графът на Ордена на дракона ще започне без нас.
Очаквах, че като стигнем до двора на Оръжейната, отново ще се надигне врява. Но макар че чувах и усещах присъствието на стотици, не — на хиляди души, беше странно тихо.
Тогава чух гласа на мама.
— Погледнете в душите си — сигурно й бе коствало усилие да привлече вниманието на толкова много хора, но въпреки това думите й бяха уверени и имаха силно въздействие, сякаш пред нея стоеше само един човек. — Погледнете се. Правилно ли постъпвате? Добро и достойно ли е деянието ви? Не ви ли е срам? Аз само изпълних дълга си. Дотолкова ли не може да преглътнете истината, че тя ще ми коства живота?
Стражите спряха. Изведнъж отново стоях на краката си и никой не ме държеше. Смъкнах изцяло чувала. Най-накрая отново виждах.
Целият двор на Оръжейната беше пълен с народ. Мисля, че дошлите да гледат бяха повече, отколкото Дракан беше предполагал. Бяха насядали и по покривите на най-ниските сгради — ковачницата, банята и наблюдателницата над гарнизонната порта или висяха от прозорците на източното крило. Някои бяха докарали със себе си фургони и каруци, за да се извисят над останалите. Около ешафода и дракона обаче беше празно. Всички искаха да го видят, но никой не изгаряше от желание да е близо до него.