Учителят Маунус казва, че тук — горе, има повече овце, отколкото хора. Може и да е прав, но все пак тук има и хора. Имат по-различен говор от този на жителите на равнината, но това не пречи да се разбираме. Току-що завършиха новата ни къща и покриха покрива й с чимове трева — така строят тук. Всички от клана Кенси ни помагаха. После си устроихме празненство и аз и Роза разучихме танца на мечката и сьомгата. Това е бърз, див и забавен скайлендърски танц, при който мъжете въртят момичета и си ги предават от ръка на ръка. В началото бе весело, но после досадната болка се върна в ухапаната ми от дракона ръка. Тя все още не бе оздравяла напълно и както обикновено, си спомних с яд за Сила, дъщерята на мелничаря.
Тази нощ за първи път ще спим в новата къща. Вътре се носи приятен аромат на мокро дърво. Липовата къща още ми липсва, най-вероятно този копнеж никога няма да отмине, но мисля, че животът тук ще ми хареса. Все пак с мен са мама, Давин и Мели. Мама, Давин, Мели и Роза.