— Да, предполагам.
— Притежава ли отрова за защита от враговете си?
— Да, да се защитава и сам да напада.
— Бре, бре, бре… И всичко в природата, мили мой, е целесъобразно и обяснимо — въздъхна Самойленко. — Едно само не разбирам. Ти, човек с такъв изключителен ум, ми обясни следното. Има, знаеш, едни такива зверчета, не по-големи от плъхове, красиви на вид, но във висша степен, ще ти кажа, подли и безнравствени. Върви си едно такова зверче, да речем, в гората, види някоя птичка, сграбчи я и я изяде. Продължава по-нататък и гледа в тревата гнездо с яйца; вече не му се плюска, сито е, но все пак разчупва яйцето, а другите изхвърля от гнездото с лапичка. След това срещне жаба и хайде — да си поиграе с нея. Измъчило жабата, продължава нататък и се облизва, а насреща му — бръмбар. Цапва с лапка и бръмбара… И всичко разваля и разрушава по пътя си… Пъха се в чуждите дупки, разравя без нужда мравуняците, разчупва охлювите… Срещне ли някой плъх — спуска се да се бие; види ли змийче или мишле — трябва да го удуши. И така цял ден. Е, кажи ми, кому е нужен този звяр? Защо е създаден?
— Не знам за какво зверче ми говориш — каза Фон Корен, — вероятно за някое насекомоядно. Е, та какво от това? Птицата му е станала плячка, защото е била непредпазлива; разрушило е гнездото с яйцата, защото птицата не е била изкусна, лошо си е направила гнездото и не е съумяла да го замаскира. Жабата е имала вероятно някакъв дефект в окраската си, иначе то не би я забелязало и така нататък. Твоето зверче сразява само слабите, неопитните, непредпазливите, с една дума, такива с недостатъци, които природата не намира за нужно да се продължават в потомството. Остават живи само най-ловките, предпазливите, силните и развитите. Така че твоето зверче, без сам да подозира това, служи на великите идеи на усъвършенстването.
— Да, да, да… Между другото, братко — каза Самойленко безцеремонно, — имаш ли да ми дадеш стотина рубли назаем?
— Ще ти дам. Между насекомоядните се срещат твърде интересни субекти. Например къртицата. За нея казват, че е полезна, понеже изтребвала вредните насекоми. Разправят, че някакъв си немец изпратил на император Вилхелм I шуба от къртичи кожи и че уж императорът заповядал да го смъмрят, задето е унищожил толкова много полезни животни. А всъщност по жестокост къртицата не отстъпва на твоето зверче и при това е крайно вредна, тъй като страшно поразява ливадите.
Фон Корен отвори едно ковчеже и извади от там сторублева банкнота.
— Къртицата има силен гръден кош както прилепът — продължи той, докато затваряше ковчежето, — страшно развити кости и мускули, изключително въоръжена уста. Ако имаше размерите на слона, би била унищожаващо всичко, непобедимо животно. Интересно, че когато две къртици се срещат под земята, и двете, сякаш наговорили се, започват да правят площадка; тя им е нужна, за да могат по-удобно да се сражават помежду си. След като я направят, започват жесток бой, който продължава, докато по-слабият не падне. Ето ти стоте рубли — каза Фон Корен, като понижи тон, — но при условие, че не ги вземаш за Лаевски.
— Че и за Лаевски да са! — кипна Самойленко. — На теб какво ти влиза в работата?
— За Лаевски не мога да дам. Знам колко лесно раздаваш пари назаем. Би дал и на разбойника Керим, ако те помоли, но, извинявай, в подобни случаи не мога да ти помагам.
— Да, искам ги за Лаевски! — каза Самойленко, стана и размаха дясната си ръка. — Да! За Лаевски! И никой, дявол да го вземе, няма право да ме учи как да се разпореждам с парите си. Не желаете да ми дадете, така ли?
Дяконът се закиска.
— Не се горещи, а разсъждавай — каза зоологът. — Да се правят благодеяния на господин Лаевски, според мен е толкова глупаво, както да се поливат бурени или да се хранят скакалци.
— А според мен ние сме длъжни да помагаме на ближните си! — викна Самойленко.
— В такъв случай помогна на ей онзи гладен турчин, който лежи на улицата! Той е работник и е по-необходим, по-полезен от твоя Лаевски! Дай на него тези сто рубли! Или ми ги подари за експедицията!
— Питам, ще ми услужиш ли или не?
— Кажи ми откровено: за какво му трябват?
— Това не е тайна. Трябва да замине в събота за Петербург.
— Виж ти! — провлече Фон Корен. — Аха… Ясно. С нея ли заминава или как?
— Засега тя ще остане. Като си уреди работите в Петербург и й изпрати пари от там, ще тръгне и тя.