Тили Багшоу
Дуел
На Сефи, кралица на моето сърце.
1.
Боби Камерън се намираше в Южна Франция, когато баща му умря.
Обяздваше енергична едногодишна кобилка на име Мираж за легендарния френски собственик на състезателни коне Паскал Бремо. Притискайки крака към хълбоците й, той завърши третата обиколка. Сухата прах на тренировъчния ринг се надигна около него в плътен, задушаващ облак. Той едва удържа кашлицата си — не искаше да подплаши животното. Отпусна се на седлото и започна да язди в ленивия каубойски стил, с който беше прочут, после затвори очи, за да се слее с движенията на коня. Скоро усети напрегнатото потръпване на стегнатите млади мускули между бедрата си и изпъването на сухожилията, когато Мираж запрепуска. Двамата с кобилата се превърнаха в едно. В плавно същество, което обикаляше ритмично ринга под жаркото слънце на Лазурния бряг.
— Не! Не става. Все още клони наляво. Виждаш ли?
Гласът принадлежеше на Анри Дювал, треньора на Бремо, който стоеше намръщено до ринга. Носеше шорти и тениска, а малкото останали кичури от тъмната му коса бяха залепнали от пот по челото му. Дювал не спираше да дава указания на Боби с викове, като от време на време прекъсваше, за да излее буйния си галски темперамент по мобифона.
— Има нужда от повече строгост, Боби. Слизай! Слизай!
Боби остана със затворени очи и се опита да блокира звука. Искаше му се Анри да отиде да тероризира някой друг. Съсипваше концентрацията му, да не говорим за тази на Мираж. Нищо чудно, че кобилата беше толкова нервна, след като чуваше само крясъци от треньора си.
— Спри! — изкрещя французинът високо.
Боби бе принуден да отвори очи и да спре коня.
По гърдите на Мираж бе избила лека бяла пяна, която блестеше като мляко над лъскавата й козина с цвят на кафе, доказателство за напрегнатите й усилия тази сутрин. Беше великолепна кобила, смела и решителна. Боби разбираше защо Бремо бе платил триста хиляди долара за нея, макар по документи да изглеждаше рискована инвестиция. Дъщеря на великия Младежка любов и неизвестната кобила Миракъл, Мираж можеше да тръгне и в двете посоки. Или щеше да се превърне в чудесен състезателен кон, или да рухне още преди да стигне до пистата. Но Боби обичаше точно този вид коне: смесица от дива енергия и скорост, която просто очакваше нежните уроци в стил Камерън.
Само на двадесет и три години, Боби вече имаше репутация на един от най-способните треньори на коне в света. С русата си коса, безкрайно дълги крака и дълбоки кафяви очи, гениалният, но арогантен син на прочутия каубой Ханк Камерън бе роден с невероятна дарба да разбира трудни за обяздване коне. Животни, които останалите добри треньори дори не можеха да оседлаят, незабавно се успокояваха от допира му и се подчиняваха на ниския му провлечен глас. А за подобен талант собственици като Бремо бяха готови да платят щедро.
Дори като малко момче Боби не се страхуваше от огромните хвърлящи къчове жребци, които можеха да го убият с един ритник в главата. Вместо да се плаши, той излъчваше кротост, спокойствие и авторитет, което караше да го уважават дори най-инатливите и нервни коне. Още от дванадесетгодишен обяздваше диви мустанги за баща си. На шестнадесет печелеше пари, като вършеше същото със скъпи породисти коне, собственост на богати калифорнийски коневъди. Докато навърши двадесет, славата му се бе разнесла извън щата. Годините, които трябваше да прекара в колежа, той изкара в трениране на трудните коне в най-престижните ферми в Кентъки. Наемаха го собственици чак от Ирландия, Дубай и дори Южна Франция.
Потомък на едно от най-старите и уважавани фермерски семейства на Запад, Боби израсна в Хайуд, зашеметяващото ранчо на Камерън от три хиляди акра, сгушено в долина Санта Инес в Калифорния. Всички местни хлапета му завиждаха за свободата. Никой от родителите му не се притесняваше много, когато Боби изчезваше от училище, за да поязди някой от конете на баща си по хълмовете. Но детството му не бе толкова идилично, колкото изглеждаше.
Майка му Даяна, непълнолетна бунтарка от близкото градче Солванг, го бе заченала по време на мимолетното си приключение със застаряващия каубой Ханк Камерън. Местна легенда, Камерън беше страхотен по отношение на коне и говеда, но децата бяха друг въпрос. След като призна детето за свое и го обяви за наследник, Ханк реши, че родителските му задължения са приключили. Даяна трябваше да отглежда сина си сама.
Тя обичаше малкото си момченце, но се бе озовала в Калифорния в началото на седемдесетте — ерата на свободната любов и евтината дрога, а бе едва на седемнадесет. И така, Боби прекара първите си десет години, като пътуваше с майка си от една хипарска комуна към друга и никога не оставаше на едно място достатъчно дълго, за да пусне корени или да си създаде приятели в училище.