Страданието ти може да е много горчиво, но ти самият не се „огорчавай“ от него! —
То може да ти се струва безкрайно „значително“, но не търси в своето страдание доводи за собствената си „значимост“!--
Не издигай в себе си олтар на страданието и не го разнасяй с тържествено протегнати нагоре ръце, сякаш е светиня!
Както си длъжен да се научиш да презираш физическите страдания, така трябва да се научиш да „преработваш“ и страданията на душата си, придавайки им онази форма, която ще ти послужи да формираш себе си! —.—
Не бива в никакъв случай да се отдаваш на своето страдание!
Трябва да се извисиш над страданието си и да се научиш да му заповядваш!
Самият ти си нетленен, — страданието ти обаче е преходно и лъже, когато се опитва да те изкуси да повярваш в неговата дълговечност!--
Научи се да му налагаш прегради, които да го формират по твоя воля!--
Страданието ти ще се окаже гибелно за теб, само ако не съумееш да го овладееш!--
В Духа обаче можеш да стигнеш единствено като победител на своето страдание!
Самия себе си трябва да цениш много по-високо от измъчващото те страдание, защото именно в теб самия иска да ти се разкрие искрящата, лъчиста Светлина на Духа! —
<<< ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ
Ако си готов да извървиш пътя, описван тъй често от мен в други книги, — пътя, водещ в теб самия към Светлината, — ще ти се наложи да се откажеш от немалко заблуди! —
И преди всичко от погрешното разбиране, че земният ти живот бил изцяло „предопределен“ и трябвало да се изживее „както дойде“!--
Изживяващият по този начин своя земен живот прилича на строител, който — без какъвто и да е план или скица — дава нареждане да се изкопаят основите и да започне да се гради „как да е“, докато поредният камък не му попречи да продължи. —
Не е изключено безразборният му строеж да „сполучи“ и в резултат да се стигне до някаква нелепа постройка.
Ала много по-вероятно е един ден върху главата му да се срине всичко, което тъй глупаво и безразборно е струпал едно върху друго. —
Постарай се да не приличаш на такъв глупец!
Това, което наричаш свой земен живот, е суров материал и той наистина ти е даден такъв, какъвто си го намерил на земята, без възможност да променяш много нещо в него.
Единствено в твоя власт обаче е какво ще изградиш от него като духовна форма и никоя земна сила не е в състояние да ти попречи да строиш така, както изисква от теб разкрилият се пред твоя вътрешен взор „план“. —
Сигурно ще ми възразиш, че много неща не са всъщност в твоя власт: — че в много отношения могат да ти попречат други хора, — че външният свят би могъл дори да срине до основи цялата ти постройка.
Продължаваш ли, скъпи приятелю, да ми говориш така, значи не си още разбрал какво искат да ти кажат моите думи!...
Наистина външният ти градеж не зависи единствено от теб, — и най-прекрасната ти фасада може да бъде разрушена преди още да си успял да вдигнеш купола, увенчаващ цялата ти горда постройка!---
Духовно съграденото обаче можеш да събориш само ти или онези, на които си позволил да го съборят!---
Имам предвид онова произведение на изкуството, в което трябва да се превърне духовният ти живот!
Твоето земно битие ти поднася всеки ден нов материал, от който да изградиш художествената постройка на своя духовен живот!
Няма никога да чувствуваш липса на „камъни“ и „дървен материал“!
От теб обаче ще зависи така да обработиш суровия материал, че той да отговаря на изискванията на възвишения план, който твоята душа открива вътре в себе си, — в своето най-съкровено лоно! —