Ти, който искаш да доловиш в себе си гласа на вечния Дух: — как би могъл да търпиш в жилището си неща, които се силят да изглеждат такива, каквито не са, — които сякаш се надсмиват над закона на формата!
Нашето време за съжаление гъмжи от вещи, които ще е най-добре да хвърлим в морето, — и то там, където е най-дълбоко! —
Всяка автентична форма, дала израз на едно вътрешно чувство, бива безчувствено имитирана от ловки ръце, но при това начинание животът на формата отлита, оставяйки след себе си само един безжизнен труп...
Забравяме, или никога не сме и подозирали, че всяка форма е жив знак от език, който има какво да ни каже.--
Така трупаме „части от трупове“ върху други “части от трупове“, без изобщо да съзнаваме какво вършим. —
Народите от Изтока виждат по друг начин тези неща, доколкото не са все още покварени от западните си събратя. —
Ще си позволя да приведа като пример следния факт.
Една крупна търговска къща от Европа изпратила на Изток стока, която можела винаги да разчита на голямо търсене по онези места.
За да стане опаковката по-красива, един ден фирмата решила да поръча нови, пъстроцветни орнаменти в декоративния стил на източното изкуство с твърдото убеждение, че така ще разшири още повече кръга на купувачите.
Но каква била изненадата на износителя, когато цялата пратка била върната обратно. —
Източните търговци, които винаги дотогава очаквали с нетърпение тази стока, отказали да я приемат в новата и опаковка.
Ето къде била причината за техния отказ:
Те обяснили, че щели да изложат живота си на опасност, ако се решат да поставят новата опаковка на рафтовете си, тъй като всички форми, използвани като декоративни мотиви в нея, означавали за благочестивия индус - най-грубо богохулство...
Ако човекът на Запада беше запазил същия усет към формите, много от заобикалящите го предмети би трябвало да бъдат отхвърлени със същото отвращение от накърненото му чувство.--
Той обаче не умее вече да тълкува езика на формата и един посредствен вкус в композицията и съчетанието на цветовете е в състояние да задоволи напълно изискванията му.
Но нека никой не си мисли, че имам предвид единствено неща, предназначени да служат като орнаменти и украса!...
Най-простата маса, най-простият стол може да носи в себе си живеца на формата, както и най-разкошният мебел от същия тип може да се окаже само мъртъв скелет, „украсен“ с „части от труп“...
Същото важи за всеки съд или уред, без който не може да се мине и при най-скромния начин на живот.--
Постарай се затова да бъдеш заобиколен само от неща, за които ще можеш да поемеш отговорност пред Духа един ден, когато стигнеш в себе си до него!
Върху теб наистина тегне отговорността да няма нито един предмет от покъщнината или украсата на твоя дом, който да е в разрез с достойнството на човек, стремящ се да стане „Храм на Духа “---
Не е нужно за тази цел да разбираш от изкуство, или да си вещ по въпросите на изкуството.
Художниците ценят високо много творби, — музеите са пълни с безчет произведения от древността, които така и не носят отпечатъка на човешкото достойнство, макар да свидетелствуват за голямото умение на своя автор.--
Твоят критерий трябва да бъде от друго естество!
Ти, решеният да се съединиш с Духа, който сам по себе си е Хармония и Яснота, Светлина и Истина, не бива да търпиш около себе си нито един предмет, чиито форми издават дисхармония, който внася неяснота и те унася в потискащия сън на мрака!
Заобикалящите те неща трябва да имат форми, които ти самият усещаш като истински и чисти!
Прогони от обкръжението си всичко, което издава неистинност в своята форма, или пък се превръща в неистинно поради това, че остава чуждо на собственото ти усещане! —