Никога не забравяй, че всичко, което те заобикаля, упражнява на свой ред формиращо въздействие върху теб самия!--
Сигурно не си готов да приемеш кого да е у дома си...
Така че остави вън от своето жилище и всеки предмет, който не ти се иска да влияе върху формирането на душата ти!---
*
<<< ФОРМА НА РАДОСТТА
Радостта ти трябва също да намери благородна форма, ако искаш да бъде достойна за теб. —
Може би предпочиташ да се „отпуснеш“ в радостта си и не си много склонен и в радостта да внимаваш за формата? —
Струва ти се, че губиш най-хубавото от своята радост, ако не можеш да и се отдадеш безгранично...
Трудно ти е да си представиш земна радост, която да те направи истински щастлив, щом ти казват, че и на радостта си трябва да придадеш най-благородна форма. —
Ала и ти, като мнозина други, правиш тук сериозна грешка!--
Не мислй, че аз самият никога не съм я допускал!
И аз, приятелю, съм бродил някога по изкусителните пътеки на заблудата, които подвеждат човешките духове тук, на тази планета. ..
Как иначе щях да бъда подготвен да окажа помощ на онези, до които стига словото ми?! —
Като те съветвам да придаваш форма и на най-необузданата си радост, аз много добре разбирам какво означава това, — знам също така, че само ще увелича радостта ти, ако решиш да ме послушаш.--
Едва ли има по-голяма заблуда от убеждението, че трябвало да се позволи на истинската радост да се излее безпрепятствено като буен планински поток! —
Буйният поток е твърде подходящ образ в случая и ако ми бъде разрешено да запазя този образ, нека напомня, че и потокът става безопасен едва тогава, когато го укротим, — когато успеем да оформим пътя му. —
Ала тежко на нивите, — тежко на младите посеви, ако под напора на пролетния изблик на сили той прелее и напусне естественото си каменно русло!! —
По същия начин и радостта ти се превръща в опасност за теб, ако не и придадеш своя форма, и — повярвай ми! — навремето аз също бях нееднократно излаган на подобна опасност, така че съм в пълното си право да те предупредя за нея!...
Както лоцманът е длъжен много добре да познава подводните скали, за да може да преведе безопасно кораба през прибоя в пристанището, така и моят житейски опит ме научи какво трябва да избягва човек, за да стигне един ден до духовната си цел въпреки бушуващите вълни на страстите и бурята на напиращите инстинкти...
Колкото и да ти се иска да се „забравиш“ в радостта си, — да забравиш онова „аз“, чийто образ сам си изградил в своето въображение и на което си дал името си, сякаш наистина става въпрос за теб самия, — бъди нащрек и си отваряй очите за опасността, която ще превъзмогнеш, само ако съумееш да придадеш форма и на радостта си!---
Сигурно ще съжаляваш, че не можеш да се отдадеш изцяло на своята радост, — но не забравяй, че всичко, на което се отдаваш изцяло, те прави всъщност свой роб! —
Ти обаче трябва да станеш господар на радостта си и да я подчиниш напълно на своята формираща сила!
Не говоря тук за тихите, трайни радости, никнещи в добре оформения ти живот, както цветята в една грижливо поддържана градина никнат едно след друго през цялата година. —
Едва ли е убягнало от вниманието ти, че говоря всъщност за онази твоя радост, която, свързана с особен повод, предявява и особените си права.--
Тези поводи могат да бъдат най-разнообразни и да приемат най-различен облик...
Осъзнал ли си веднъж, че целият ти живот трябва да получи своята форма чрез теб, няма да ти е трудно да придадеш форма и на своята.радост, стига да не живееш с илюзията, че ти е позволено все пак да се „забравиш“ в радостта си. —