Съвсем не най-лоши са тези, които често вярват, че радостта им е отредена само за да могат да се „забравят“!
Ала кого всъщност забравяш по този начин?!?
Това съвсем не си ти самият, дори ако в игривата веселба на маскарада си посегнал към най-чуждата за тебе маска!
Ти самият ще се чувствуваш винаги като „Аз“ на тази маска.--
Онова, което искаш да забравиш, си струва да бъде забравено и в твоето всекидневие! —
Ти самият си го превърнал в свой тиранин и това твое творение е станало сега тъй непоносимо за теб, че на драго сърце би го забравил отново, а тъкмо към това те тласка сякаш радостта ти!---
*
Ти си намерил тук, на тази земя, своята земна дреха.
Още в ранната ти детска възраст са ти говорили доста за това, какво според другите си ти самият...
Вярвал си, че точното определение за теб зависи от похвалите и укорите, — от оценката на възрастните за поведението ти като дете.
Израствайки, ти си „знаел“, че си дете на точно определено семейство и всичките ти постъпки са се обуславяли от това „знание“.
По-късно обаче си се „освободил“ от всички семейни връзки, „знаейки“, че си дете на своя народ, а оценката, която си давал на самия себе си, се е определяла изцяло от твоите способности или от неуспехите ти на дадено човешко „поприще“...
Накрая самият ти не си бил вече сигурен, дали наистина си бил призван за тази дейност. —
Постепенно си се „сраснал“ с нея и според теб твоята „задача“ сега е да я „изпълняваш“ така, че всички, които са „над“ тебе или имат право да „съдят“ за теб, няма нито да те „осъдят“, нито да те поставят „под“ останалите.--
Следователно образът, отразен в очите на другите — образът, в който те виждат те, — се е покривал досега, а и днес може би се покрива, с точното определение на това, което си! —
„Оценката“ на другите се покрива за теб с твоята собствена цена. —
„Възхищението“ на другите те прави да изглеждаш възхитителен в собствените си очи. —
„Признанието“ на другите единствено те е карало да си въобразяваш, че си се научил да познаваш себе си. —
„Незачитането“ на другите ти се е струвало тъй основателно, че само тайничко си дръзвал да се „зачиташ“, опасявайки се вътрешно, че си просто роб на своята суета, когато в теб все пак се е „надигало“ нещо, за да „въстане“ стихийно срещу „незачитането“ на другите, решено да се извиси над низините, които сам на себе си си отредил! —
Така че всичко, което отъждествяваш във вътрешното си усещане със себе си, е почерпано от другите, затова сам по себе си изобщо не знаеш кой всъщност си ти!
Съвсем не е чудно, че ти се иска да „забравиш“ онова, което представляваш единствено в очите на другите!
Съвсем не е чудно, че се опитваш да забравиш онова, което другите са направили от теб! —
Но ти по никой начин не искаш да забравиш себе си!
Просто си предоставил на един внушен от другите образ правото да се представя за теб самия.---
Ето защо моят съвет е: недей забравя себе си в своята радост!
Оногова, когото искаш да забравиш, понеже те измъчва като твое собствено творение по чужда мярка, — него имаш пълното право да забравиш, и ще сториш много добре, ако тутакси го забравиш!---
Ти самият обаче трябва да се чувствуваш особено извисен в своята радост!
Каквато и да е причината за радостта ти, нека тя бъде повод да поставиш на изпитание своята формираща сила!
Ще увеличиш стократно своята радост, ако съумееш да я формираш според присъщата на теб самия мяра!--
Самият ти трябва да станеш мяра за формирането на своята радост, — а не онзи призрак, в чието лице те виждат другите! —
Зачитай формата на радостта на другите, доколкото тя заслужава някакво зачитане, но не я превръщай в „образец“ за своята форма на радост, освен ако не съответствува напълно на твоята природа!--