Придай, приятелю, на радостта си своя собствена форма и не забравяй думите ми, че твоята радост няма да ти даде никога повод да се разкайваш само ако съумееш да я овладееш във форма!---
Ти самият трябва да дадеш мяра на радостта си, ако не искаш да бъдеш подведен от нея!--
Ти самият си най-сигурният гарант за последиците от своята радост, стига само да формираш всичките си радости по своята, определена ти от веки форма!---
*
<<< ФОРМА НА СТРАДАНИЕТО
Прикован към болничното си легло от тежки физически страдания, прекалено трудно ти се струва да се опитваш да придадеш форма и на болката си...
Предпочиташ да се озърташ боязливо за външна помощ и всяко спечелило доверието ти биле ти се струва далеч по-важно от подобни усилия...
В добрите си дни ти може би си вярвал, че отдавна вече си „надраснал всичко земно“. -
Сега обаче си принуден да осъзнаеш колко тясно си обвързан все още със земята.--
Но така и не искаш да разбереш, че твоята духовна сила може да те освободи, макар и може би частично, от тази обвързаност. —
Наистина клетото ти тяло е тъй измъчено, че почти е изгубило власт над сетивата си...
Жадуваш само за едно: — страданията ти най-после да свършат...
Като подигравка ти звучат приказките за придаване форма и на страданието. —
Ала знай: аз мога да съчувствувам истински на твоето страдание, защото твърде рядко съм бил изцяло пощаден от болки.--
Така че имам пълно основание да говоря за страданието и за неговото преодоляване посредством формата, в която успяваме да го понесем...
На мен самия ми е повече от добре известно колко тежко може да бъде за човека бремето на физическото страдание, но зная също как то може да бъде все пак овладяно благодарение на наложената му форма. —
Едва ли е възможно да си представиш какво всъщност може да се постигне чрез формиращата сила на Духа и до каква степен правилната духовна нагласа помага да се овладее тялото, колкото и силно да те измъчва то.---
Страдания, които ти се струват направо непоносими, докато продължаваш да се вайкаш и да се сърдиш на съдбата си, ще бъдат незабавно надмогнати от теб, ако ги понасяш с готовност, сякаш са напълно естествено и неразривно свързани с най-присъщата ти форма на живот, — сякаш не би могло и да бъде иначе.--
Блазе ти, ако се научиш да обезценяваш страданието дотам, че да престанеш да го удостояваш с вниманието си!
Продължаваш ли да се отдаваш на страданието като роб в ръцете на жестокия си господар, очакващ разтреперан поредния удар на бича, ти не си още придал на своето страдание достойната за тебе форма! —
Единствено с „презрение“ трябва да се отнасяш към страданието си и само като го презреш, ти ще станеш негов повелител!! —
Трябва да се стремиш да овладееш по същия начин и всяко друго страдание, което може да те сполети!
Душевните терзания също се стремят да те видят унизен и да властвуват над теб! —
И за тях мога да кажа много неща, — и в този случай не говоря като човек, който приказва за непознати нему неща!--
Срещал съм обаче мнозина, които до такава степен обичаха душевните си страдания, че просто не им се искаше да се разделят с тях, когато те самите ги напускаха...
Не по този начин трябва да се отнасяш към страданието, стремящо се да угнети душата ти!
Трябва да се научиш да овладяваш и душевните си мъки, заставяйки ги да приемат достойната за тебе форма!--
Продължаваш ли да „ровиш“ в себе си, стараейки се да „откриеш“ дълбокия смисъл на своите страдания, ти само подриваш съпротивителните си сили!...
Не е възможно да се добереш до „смисъла“ на сполетялото те страдание, защото то добива „смисъл“ едва тогава, когато ти самият му придадеш такъв, и само в този смисъл то може да стане „смислено“ за теб!