— Те трябва да станат човешки същества — казах аз, най-после проумявайки истината. През цялото време е била пред мен. Това беше най-голямото изпитание, налагано някога от Кокоти. — Ти каза, че белокожите са дошли при народа ти в стария свят и са го накарали да се покланя на Дева Мария. Белокожите са сгрешили. Няма Дева Мария. Тук има само Кокоти и той все още ни изпитва.
— Какво трябва да правим? — попита Еона.
— Първо трябва да украсим белокожите — казах аз, — за да ги защитим от злите духове. После трябва да им отнемем кутиите на духовете и да ги унищожим, тъй като те са изворът на злото. Белокожите трябва да се присъединят към селото ни и да живеят като хора помежду ни.
— Всички заедно? — попита Еона, повдигайки вежди.
— Да — отвърнах аз и можех да го видя във въображението си: бели и кафяви, всички работещи заедно, строящи най-голямото село, което духовете някога са виждали. Можеше да стане. Щеше да стане.
Вие всички сте бъдещето.
Всички ние. Това включваше и белокожите, знаех това.
Облегнах се на рамото на Еона и му разказах за видението си, казах му за всичко, което ми бе открил Кокоти. Той се съгласи с моето тълкуване.
— Но какво ако белокожите се присъединят към нас? — попита той. — Никога не са живели сред хора като нас.
— Имаш копието си — казах аз — и аз имам моето. Ако не станат хора, ще трябва да се отнасяме с тях като с опасни животни и да ги убием. Когато душите им се преродят, те ще научат истината.
— Истината — повтори той. После се усмихна. — Това е добър план. Кокоти е прав. Кога ще започнем?
— Сега — казах аз. — Събуди другите мъже и Нону. Тя трябва да говори с белокожите от наше име. Рано е, белокожите ще бъдат заспали и дезорганизирани. Навярно някои от тях все още са обладани от зли духове.
— Да, вожде.
Това беше първия път, когато той ме нарече така, осъзнах аз. Беше ме приел напълно. Това беше друго изпитание, помислих си аз. Никога ли няма да спреш, Кокоти?
Докато Еона будеше другите, аз оглеждах тревистото поле и мечтаех. Ние всички щяхме да се съберем заедно, всеки мъж и всяка жена в света, и всички ще служим на Кокоти и духовете. Бели и кафяви, зелени и морави, цветът на нашата кожа беше без значение. Нашето прераждане в света на духовете бе само началото.
Вие сте бъдещето. Всички вие сте бъдещето. Щях да се уверя в това.