— Бърд им каза за предложението ти — каза Нону, — и те доста спориха за него.
— Жените и мъжете не искат да се нарисуват — наистина, вожде това не им е присъщо! — но Бърд настояваше, че те се нуждаят от нашата закрила срещу животните. Какви животни, някои пожелаха да узнаят. Те не бяха видели нищо освен няколко плъха в тревата, а един от мъжете бе хванал риба. Повечето от тях решиха да се присъединят към теб. Те казват, че народът ни знае как да оцелее в дивия свят и че те се нуждаят да научат това, което ние знаем.
Еона също слушаше.
— Те са опасност — каза той — не трябва да приемаме никой от тях!
И други повториха думите му. Изглежда че много бяха чували за белокожите и техния дух Дева Мария, но само Нону говореше езика им.
— Аз съм вожд тук! — казах аз. — Аз решавам, че можем да се възползваме от още силни ръце, които да ни помогнат да построим нашето селище. Ако не станат хора като нас, ще ги прогоним.
С това те бяха съгласни. Дори тогава усетих скрито негодувание към белокожите и гняв срещу решението ми. И все пак аз бях вождът и моето решение важеше.
Бърд и петима други белокожи — трима мъже и две жени се появиха не след дълго. Двама от мъжете държаха нескопосано изработени бамбукови копия и нервно пристъпваха от крак на крак, докато всички ги наобиколиха за да ги огледат. Те всички носеха препаска от изтъкана трева за да покрият гениталиите си, което накара Марага и другите жени да се разкикотят. На мен не ми беше толкова забавно.
— Кажи им да си свалят препаските — казах на Нону, — ако искат да се присъединят към нас, трябва да бъдат облечени като нас. Не трябва да са по-добре от нас и да се крият зад тревата.
Когато Нону повтори посланието му, Бърд веднага свали препаската си. Другите трима мъже направиха това по-бавно, почти неохотно. Жените не го сториха.
— Марага — меко казах аз, — вземи жените и ги украси.
Тя извика и другите жени от новото ни село и като една те отидоха напред, взимайки двете белокожи жени за ръка и отвеждайки ги от нас, мъжете. Знаех, че Марага ще се отърве от препаските им, тя вече добре се справяше като жена на вожд. Нону се поколеба, погледна ме, но аз я изритах да върви след другите. Тя трябваше да стои с жените, ако се нуждаех от нея, за да превежда на Бърд и останалите, щях да я повикам.
Белите мъже изглежда се чувстваха много неудобно. На един от тях му се беше наполовина вдигнал и той се опитваше да се закрие с ръце, не много успешно. Аз изсумтях, те бяха като деца, невежи за света около тях и как работеха нещата в него. Щяхме да направим хора от тях.
— Не ги плашете — извиках на мъжете около мен. — Движете се бавно. Сега те са животни, но с течение на времето и търпение ще направим хора от тях. Първо трябва да ги нарисуваме. Кой ще ми помогне?
— Грешиш, но ще ти помогна — каза Еона. Той вдигна едно листо, покрито със синя боя и дойде да застане до мен и ние заедно започнахме да оцветяваме останалата част от тялото на Бърд. По-бавно останалите ми хора взеха листа с боя и започнаха да украсяват тримата белокожи. Когато свършихме и се отдръпнахме, за да се възхитим на творението си, трябва да призная, че това помогна. Бърд изглеждаше почти цивилизован с черните точки, които покриваха ръцете и бузите му пресечени от червени и сини линии.
Черепът му бе оцветен в синьо, като моя. По-късно, след като бяха издигнати стените на селото, аз знаех, че ще имаме време да крием пенисите си и да сплетем повече трева и животински косми във въжета за украса на ръцете, краката и вратовете, тогава наистина отново ще станем цивилизовани. Тъй като сега, все пак, трябваше да наблегнем върху оцеляването ни.
След това, аз заведох всички мъже в бамбуковата горичка. Там можех да забележа следи от преминаването на моите ловци, които бяха използвали камъни, за да отрежат бамбукови стебла, после да ги изострят за да направят копия. Еона вдигна камъни оттам, където ги бяха захвърлили ловците, раздаде ги и ние започнахме да чупим високите и тежки бамбуци за стените на нашето селище. Аз често хвърлях поглед към тревистото поле, където повечето от жените — включително и двете украсени и вече голи белокожи — бяха заети да събират трева и да я сплитат във въже. Другите претърсваха полето за ядивни растения и насекоми, за да допълнят улова на ловците. А други събираха дървените пръчки, които бяха прикрепени за китките ни, когато се събудихме и аз реших, че това е добра идея, тъй като трябваше да има все някаква полза от тях.