Другите белокожи се завърнаха с нещастни изражения и празни кутии. Те промърмориха нещо на Бърд, който сви рамене и им даде малко от храната от собствената си кутия. Те си я разделиха и в миг я погълнаха.
— Казват, че останалите белокожи са откраднали храната и съкровищата им — ми каза Нону.
Марага са наведе да прошепне в ухото ми:
— Трябва ли да се държим добре с крадци, които крадат храна и съкровища от нашите хора?
— Храната не бе в нашето селище — казах аз. — Откъде да знаят белокожите, че тези белокожи ще се върнат? Ние също бихме взели храната и съкровищата им, ако имахме тази възможност.
Бърд докосна ръката ми. Погледнах го внимателно. С помощта на Нону, която превеждаше, Бърд каза:
— Трябва да накараш хората си да сложат кутиите на духовете си в каменното дърво.
— Не можем да приемаме дарове от духовете, докато не разберем защо сме доведени тук. Ако приемем храната им, ще трябва да служим на тях и на техните намерения.
— Как ще откриеш какви са намеренията им? — попита Бърд.
— Трябва да се разходя с тях и да поговоря с тях — му казах аз. — Те ще ми кажат кой дух ни е довел тук и защо. Само тогава можем да решим какво ще правим по-нататък.
— Как ще намериш тези духове?
— Те са навсякъде — нетърпеливо казах аз, махвайки към тревата, бамбуковата горичка, и самата Река. — Те изпълват света. Всеки предмет, одушевен или не, има своя дух.
Той кимна, най-после разбрал. Марага докосна лакътя ми.
— Ловците — каза тя.
— Пак ще говорим по-късно — казах на Бърд — ако имаш някакви въпроси, попитай Нону — тя ще ти бъде учител.
— Благодаря — каза той, но аз вече следвах Марага към мястото, където стояха ловците в центъра на нашето малко оградено село.
Най-възрастният излезе напред и хвърли пред мен днешния улов — две малки плъхоподбни същества и една змия, закачена на бамбуков прът.
— Тук не се ловува добре — каза той. — Няма дивеч по-голям от тези.
Аз се намръщих, те бяха открили дивеч, който едва щеше да нахрани цяло село.
— Някои от момчетата бяха отишли надолу по Реката да ловят риба — продължи най-възрастния ловец — и те имаха по-добър късмет. — Той направи знак и отпред излязоха две момчета. Те носеха около двадесет риби, закачени за хрилете на бамбуков прът. Някои от рибите бяха малки и дребни, но две от тях бяха големи като малки кучета. Повечето бяха средни по размер. Това ме накара да се усмихна. Нямаше да бъде пир, но със сигурност нямаше да си легнем гладни тази вечер.
Жените бяха събрали достатъчно дърва за огъня и след като Бърд ме бе запознал с употребата й, аз запалих огън с дадената му от духовете запалка. След като духовете я бяха дали на Бърд, а той самия на нас, реших, че е безопасно да се използва.
Когато пламъците се издигнаха, пращейки около дървата, жените започнаха да приготвят вечерята. Погледнах нагоре към небето и видях, че звездите започват да се появяват, те бяха стари, не като тези, които бях наблюдавал през целия си живот и аз се чудех какво предричат. Светът на духовете сега е нашия свят, напомних си аз.
С падането на тъмнината, започнахме да чуваме странни шумове от лагера на белокожите. Взех едно копие, кимнах на Бърд да направи същото и тръгнахме заедно, да разберем от какво беше породена суматохата.
Това бе странна гледка около дървото на духовете: повечето от белокожите бяха захвърлили тревните препаски и дадения им плат от кутиите на духовете и се въргаляха наоколо по земята, съвъкуплявайки се като разгонени кучета. Естествено е да отвърнеш поглед и да се преструваш, че не забелязваш, когато мъжете и жените се събират, но тук имаше нещо нередно, нещо ужасяващо.
Изглеждаше, като че ли душите на белокожите бяха обладани от Зли духове. Това не бяха действия на мъже и жени, а на зверове.
Тогава открих една мъртва белокожа жена — която изглеждаше удушена. На няколко метра от нея един мъж бе пробождан до смърт дузини или стотици пъти с бамбуков нож. Ножът все още стърчеше от гърдите.
— Приготви се — казах на Бърд, повдигайки копието си за да му покажа какво имам предвид. Той вдигна своето собствено копие и здраво го стисна.
Ние обиколихме дървото на духовете и открихме още една двойка мъртви тела. Тогава измежду съвъкупляващите се двойки, аз зърнах Клей, който само изръмжа убийствено и замахна с юмрук.
Когато Бърд отстъпи, Клей се изправи и се нахвърли срещу него, пищейки и размахвайки ръце. Аз се втурнах към Бърд за да го защитя. Когато Клей се обърна към мен, очите му бяха диви и лишени от разум, а аз забих копието си в корема му.